Трудно е да се правят каквито и да било прогнози за Гърция, защото преговорите отдавна са минали в рамките на една игра на покер. Блъф след блъф и премерване на това кой ще се съгласи с мнението на отсрещната страна, коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов, цитиран от "Агенция фокус".

Според него гръцкото правителство е изпуснало момента за компромиси, тъй като последните дни каквото и да предлага то няма как да е прието веднага, а вече няма време за дълги анализи, разчети и сравнение на различни алтернативи. В този смисъл Гърция можеше да стигне до компромис преди седмици, независимо как политиците ще го пакетират за пред публиката, как Ципрас ще го разкаже на своите избиратели и своята партия. В крайна сметка, ако Гърция иска да постигне сделка, ще трябва да поеме това, което беше заложено като мерки за реформи от страна на институциите.

Ципрас трябва най-вече да направи нещо за собствените си избиратели и собствения си имидж вътре в страната. Няма ситуация, в която Международният валутен фонд да се подпише на празен лист. Това означава, че каквито и идеи да идват от страна на гръцкото правителство ще трябва експертите на фонда да направят нова оценка, нов анализ, доколко според тях тези идеи са реалистични и устойчиви и биха дали някакъв резултат.

Нека не забравяме, тук не става въпрос за пазарлък, за опрощаване на дълг или нещо такова, където горе-долу е ясно кой колко може да отстъпи. Тук става въпрос за един много голям пакет от мерки и реформи, които гръцкото правителство трябва да направи, и те са насочени към промяна в икономическите правила, бюджетните параметри, така че гръцката икономика от една страна да започне да расте, от друга страна да привлича повече инвеститори, от трета страна публичният сектор да бъде с по-разумни разходи и по-стабилен в дългосрочен план.

Оценката на това кои точно мерки, как точно въздействат, не може да стане за минути и часове. В този смисъл, няма особено много време за много различни неща, няма как. Представете си Международния валутен фонд, тази институция, която отговаря на практика пред целия си борд, пред всички правителства на света - да вземе прибързано решение на ниво стискане на ръце пред камерите. Затова си мисля, че всичко това, което се случва е опит за спасяване на Ципрас като боец срещу институциите вътре в Гърция, а не толкова като сериозен пробив в това да накара еврогрупата и Международния валутен фонд да променят коренно позициите си по ключови въпроси. Те няма да ги променят.

Богданов дава за пример като възможен изход от ситуацията действията на социалистическия премиер Папандреу. За да избегне тежестта на редица реформи, той подаде оставка и предизвика избори. Това се случва често в такива ситуации и страните влизат в спирала на политическа безотговорност, никой не иска да поеме отговорността, за да извърши определени действия. В момента и опозицията е в изгодното положение да изчака Ципрас максимално много да сбърка и да го намразят хората. В крайна сметка той дойде с алтернативни на другите партии идеи, защо да не го оставят да се опари и да понесе политическата отговорност за това, че се е нагърбил с нещо, което няма и идея как да го завърши.

Това е абсолютно реалистичен сценарии и за Ципрас няма полезен ход. Ако не направи нужните отстъпки за реформи, икономиката на Гърция ще продължи да затъва. Между другото икономиката на Гърция миналата година отчете икономически ръст, безработицата леко намаля и бюджетният дефицит се сви. В последните месеци отново тръгна по спиралата надолу към затъване и криза. Така че, икономиката е зле. Неговата харизма няма да издържи много дълго и да получава подкрепа. Ако се съгласи на това, което искат институциите, губи, ако не се съгласи пак губи.

Най-ясното нещо, което ще се случи, всъщност, ако няма споразумение, е, че гръцкото правителство не може да покрива старите си дългове и не може да покрива текущият си дефицит, ако няма достъп до ново финансиране. Това е едното. Второто нещо, което ще се случи, ако гръцкото правителство не изпълни свое задължение, то тогава Гърция ще се третира като страна, която е във фалит. Съответно, гръцките държавни облигации няма да бъдат приемани за рефинансиране на банките в Гърция. Оттам те ще загубят ликвиден достъп до Европейската централна банка. В този момент, всяка една паника сред гръцките вложители, а такава може би ще има, както виждаме последните дни теглят по около милиард евро на ден гръцките банки, то тогава няма да има кой да подкрепя ликвидно гръцките банки, съответно вероятно ще има ограничение по подобие на Исландия и Кипър, каквито видяхме последните години.

Това не означава излизане от еврозоната. Спомнете си Кипър, те не излязоха от еврозоната. Не напуснаха и от ЕС, но банките, редица големи вложители загубиха парите си, тези които бяха над гарантираният минимум. Имаше и все още има ограничение за теглене, ограничение за теглене в чужбина. Ограничение изобщо за прехвърляне на капитали от страната навън. Изобщо доста години връщане назад по отношение на финансовата система и свободата на хората, на бизнеса да разполага със средствата си. Това нещо, явно е един от неизбежните странични ефекти на отказа на правителството да сключи споразумение.

Това, което става е, че всъщност от бюджетна гледна точка Ципрас вместо да направи допълнителни малки икономии, за да подпише споразумение, сега поради липсата на споразумение ще се наложи да ореже, поради липсата на пари много повече от държавните разходи. В този смисъл и пенсии, заплати, издръжка на министерствата, ще бъдат много повече съкратени, отколкото биха били иначе, което ще означава спад и на заплати и на цени на част от стоките и услугите, тъй като вътрешното търсене ще се свие по отношение на по-малко харчове на правителството. В крайна сметка ще постигне точно това ограничение и безкрайно затягане на коланите, срещу което той се бореше и в този смисъл, оставайки в еврозоната цените и заплатите в Гърция ще паднат още. Лека полека Гърция ще стигне там, където не искаше да бъде, а именно рамо до рамо със страните от Източна Европа, някои от страните, от Централна и Източна Европа, които правиха реформа, правиха добра икономическа политика и за едно десетилетие успяха да догонят Гърция, която беше относително богата страна в сравнение с тях. Говорим за Естония, за Литва, Словакия, Чехия и т.н.

Политическият разход за спасяване на Гърция още при предишната сделка беше вече платен. Политическата цена беше вече платена, ако щете от водещите политици, които тогава защитиха този подход за спасяване на Гърция и рефинансиране на огромните и задължения. Оттук насетне за голяма част от германската публика, холандската публика и т.н.т. тези пари вече са похарчени за Гърция. Ако Гърция не може просто да си плати старите дългове и влезе в нов цикъл на преструктуриране, и т.н., политиците няма какво толкова да загубят. Те вече са предпазили банките в основните страни от еврозоната, тъй като те вече не са основен кредитор на гръцкото правителство. Губят гръцките пенсионни фондове, гръцките банки, домакинства по малко и в крайна сметка гръцката икономика като цяло, заради отрязването на достъпа от международните финансови и капиталови пазари. Това е, което ще се случи и в крайна сметка гърците вече ще понесат цената.

България, така или иначе вече е засегната. Това е един от нашите съседи, един от нашите търговски партньори. Все пак трябва да отчетем, че въпреки кризата в Гърция в последните години, българският износ се увеличава, така че явно българските фирми и бизнес са успели да да намерят пазарна ниша, дори в кризисното положение на Гърция, даже някои печелят повече, заради по-тежкото положение на съседа, така че преки големи ефекти трудно може да се очакват. Разбира се, тези, които има работа и бизнес с Гърция трябва да следят какво се случва и да внимават./darikfinance.bg