Дори да се стигне до пробив в преговорите с Брюксел, на Алексис Ципрас ще му е трудно да убеди лявото крило на "Сириза", че компромисите с международните кредитори са неизбежни, отбелязва Панайотис Купаранис в коментара си за Deutsche Welle.

По своя стил на управление Ципрас е истинско подобие на Меркел - той изслушва всички свои съветници, обмисля възможните алтернативи, не се поддава на провокации, действа чак след като добре е анализирал някой въпрос, а ако е сбъркал, не се притеснява да даде "заден ход", докато не намери съответното решение. Той е човекът, който държи всички лостове на влияние в своята партия, и изглежда, че обича да залага на убеждението. Само че, позволи ли си някой своеволие, начаса се появява официално опровержение, че нещо не е било разбрано правилно. Досега Алексис Ципрас беше "The Master of the Game" за своята партия. И защо не? В крайна сметка именно той е гарант за нейния успех. Под негово ръководство "Сириза" почти удесетори своята членска маса и стана управляваща партия. Но тъкмо тези неща могат и да я препънат.

Докато бе в опозиция, Ципрас успя да привлече не само отчаяните избиратели на социалдемократическата ПАСОК, но и на консервативната "Нова демокрация" - с обещания, допускащи различни интерпретации. Тези две групи междувременно съставляват мнозинството от избирателите на "Сириза". Именно тези хора гласуваха на парламентарните избори в Гърция не за лява политика или заради щедри обещания - те се надяваха, че "Сириза" поне няма да влоши допълнително ситуацията, а и ще може да преговаря с чуждите кредитори като с равни. В първите месеци от управлението на лявата партия тези желания като че ли започнаха да се сбъдват: гръцките позиции бяха обявявани с голямо самочувствие, а исканията на кредиторите - отхвърляни. Избирателите аплодираха и "Сириза" получи в допитванията двойно по-високо одобрение от "Нова демокрация".

Въпрос на оцеляване

При това Ципрас не забравя и първоначалните си поддръжници. Благодарение на лявата реторика по време на публичните си изяви той внушава на собствената си партия, че провежда лява политика. В действителност обаче се извършва само администриране на социалния и икономически дефицит, при което става дума единствено за разпределянето на малкото останали ресурси и физическото оцеляване на гражданството. Естествено, ръководният екип около Ципрас се опитва да създаде у хората впечатлението, че социалните критерии биха могли да се зачитат и в подобна ситуация, както и - че с друго правителство хората биха били в още по-лошо положение от сегашното. Това може и да звучи убедително за преобладаващата част от избирателите, но не и за лявото крило на партията.

Ципрас се ползва с подкрепата на една трета от гласоподавателите - това е опората, на която разчита правителството. Все по-голяма част от министрите и държавните секретари на "Сириза" обаче създават впечатлението, че са един вид "чуждо тяло" в правителството - имат вида на хора, които не желаят да носят повече бремето на управлението. А може и да не са в състояние да се справят със задачите си. Трудно е да се повярва, че тези хора са имали някаква реална представа за трудностите, които съпътстват практическото управление на една държава, за ежедневните компромиси, които трябва да се правят, и за това колко лесно се провалят и най-добрите намерения, когато не достигат средствата за осъществяването им.

Ще пропадне ли "първото ляво правителство на Европа"?

Сега лявото крило на "Сириза" би могло да се възползва от благоприятния момент, за да се освободи от наложеното бреме. При това с един пределно силен аргумент - онова, което Ципрас договаря с международните кредитори, противоречи на програмата на "Сириза".

Но дали лявото крило на партията ще събори правителството? Едва ли. Левите сили в "Сириза" вероятно няма да посмеят да свалят от власт "първото ляво правителство на Европа". Ако Ципрас събере одобрение сред мнозинството в партията и във фракцията за нови споразумения с международните институции, може да се очаква, че и депутатите от лявото крило на "Сириза" ще гласват за тях. След това техните министри и държавни секретари биха могли да подадат оставки. Което няма непременно да е облекчение за Ципрас. Ако не се стигне до приобщаване на левите, това би застрашило правителство като цяло. След което единствен изход остават новите парламентарни избори.