Страната, която кокетира с мисълта, че е люлка на демокрацията, е управлявана от инфантилни дилетанти. Ципрас се грижи не за народа си, а единствено за своята партия. Но страхът вече го е подгонил, коментира Спирос Москову за Deutsche Welle.

Има нещо много гнило в Гърция. В началото на февруари новоизбраното популистко правителство обеща, че ще задържи закъсалата държава в еврозоната и ще договори с международните кредитори спасителни мерки на социално поносима цена. В края на юни обаче гръцките банки са затворени, въведени са мерки за контрол над капиталовите потоци, а отчаяни пенсионери се редят на опашки пред банкоматите, много от които са празни.

Ситуацията междувременно излезе извън контрол. Напук на всичко това, популисткото правителство подготвя за идната неделя референдум, който според експерти ще струва около 110 милиона евро - с едничката цел да се легитимира една провалила се тактика.

Ципрас и неговата демокрация

В тези драматични часове, малко преди края, премиерът Алексис Ципрас без свян показа какво е неговото разбиране за демокрация. В обширно интервю за гръцката телевизия той обяви нещо наистина абсурдно: ако на референдума в неделя гърците кажат "да" на исканията на европейските партньори, той щял да зачете резултата, но нямало да се придържа към съответния план за действие. Ако пък мнозинството кажело "не", за което правителството е мобилизирало всичките си реторични сили, Атина щяла да има в ръцете си силен коз при евентуално продължаване на преговорите.

Неопитният министър-председател, който с повод и без повод повтаря, че управлява по волята на народа, де факто обяви, че няма да се съобрази с тази воля, ако тя не му харесва. Ако ли пък мнозинството гласува така, както се надява Ципрас, той смята да използва този вот като оръжие в преговорите. Онези преговори, които самият той изненадващо напусна миналата седмица.

Страхът от предстоящата агония

Страната, която кокетира с мисълта, че е люлка на демокрацията, е управлявана от инфантилни дилетанти. Чаровният иначе премиер Ципрас работи не за благото на своя народ, а за оцеляването на партията си - подобно на безпощадно охулените от него утвърдени гръцки партии, които бяха пометени на изборите през януари.

Алексис Ципрас, който се превърна в съдбоносна фигура за Гърция, а може би дори за целия ЕС, често говори неща, които буквално изумяват. Но и за това си има обяснение: когато изпитват страх, гърците са склонни да се държат като бабаити. Зад фасадата на министър-председателската резиденция отдавна вече управлява страхът от предстоящата агония. Четирима министри настояват за промяна в курса, редица депутати на "Сириза" в Европейския парламент се дистанцираха от официалната линия на партията, а във вторник вечерта граждани в Атина демонстрираха под лозунга "Ние искаме Европа". Това е последният, при това вътрешно-гръцки шанс за изграждането на една нова, по-добра Гърция.