Правителствата от еврозоната не трябва да предприемат незабавни действия в отговор на изпадането на Гърция в неплатежоспособност спрямо Международния валутен фонд (МВФ). Това заяви вицепрезидентът на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, цитиран от БНР.    

В случай на неплащане към МВФ страните от еврозоната имат право да изискат незабавно погасяване на предоставените на Гърция спасителни заеми. Изпадането на Гърция в неплатежоспособност беше факт във вторник вечерта, след като властите в Атина не успяха да покрият задължения към Фонда в размер на около 1,55 млрд. евро.

Домбровскис заяви, че националните правителства трябва да се въздържат от предприемане на действия по отношение на предоставените от тях заеми, докато не бъде взето решение по искането на Гърция за трета спасителна финансова програма.  

На 5 юли, с референдум, гърците ще решат струва ли си да бъдат приети условията, поставени им от международните кредитори срещу предоставяне на още спасителни заеми, припомня darikfinance.bg. 

Гръцкият премиер Алексис Ципрас призовава гражданите към това да кажат "не" на новите икономии, а европейските лидери предупреждават, че гърците реално ще избират да останат ли в еврозоната или да излязат от нея. Какво може да бъде по-нататъшното развитие на събитията?

Ако гърците гласуват с "да". Към тази цел има и друг път. При това за сключване на споразумение ще се наложи да бъдат преодолени всички трудности, а за партията СИРИЗА, която предлага да се гласува "против", това би означавало допълнителни политически проблеми. Левите управляващи се ползват с поддръжката на десен коалиционен партньор - националистическата партия "Независими гърци".

Както показаха две скорошни проучвания на общественото мнение, гърците по-скоро искат сделка, отколкото излизане от еврозоната, само че тези допитвания се проведоха преди обявяването на референдума.

А дори ако доминираното от СИРИЗА правителство приеме икономическа програма, приемлива за еврозоната, ще повярват ли останалите страни-членки на валутния съюз, че Гърция действително ще започне да осъществява реформите?

Ако Ципрас, заложил на гласуването "против" загуби референдума, неговата репутация ще бъде сериозно уронена и той може да подаде оставка.

В случай, че гърците гласуват "против". Този сценарий ще се характеризира с дълъг период неопределеност и криза, чийто финал ще бъде напускането на еврозоната от Гърция и вкарването в употреба на национална валута - вероятно драхмата. Процесът обещава да бъде съвсем хаотичен. Преди всичко Европейската централна банка ще забрани кредитирането на всички или почти всички гръцки банки поради тяхната неплатежоспособност. Решението ще бъде предшествано от период на ограничено използване на банкови сметки и достъп до активи, което отчасти вече е налице. За гръцката икономика, която и без това преживява криза, това ще бъде много болезнен удар.

Емитирането на национална валута, било в електронен вид, било в брой, което ще рестартира банковата система, също е под въпрос. Какво ще се случи с възраждането на драхмата?

Вероятно тя бързо ще започне да губи стойност. Това ще доведе до хиперинфлация, тъй като цените на вноса ще започнат да растат. Възниква и проблемът с дълга. В каква валута ще бъде преизчислен той, в драхми или евро?

Още един вариант се явява излизането на Гърция от еврозоната при договорени с кредиторите условия. Той може би ще бъде по-малко хаотичен. Но за клиентите на банките пак ще означава конвертиране на техните спестявания в драхми.

И двата сценария при гласуване "против" оставят без отговор въпроса за членството на Гърция в Европейския съюз.

Както посочи още през 2009 г. един от юристите на ЕЦБ "излизане на страна членка от икономическия валутен съюз без едновременно излизане от ЕС не е възможно с оглед на европейските договори". Но какво ще стане, ако Гърция не иска да напусне ЕС? А и не е предвидена процедура за изключване на страна от еврозоната или ЕС.

Естествено, може да се промени договорът за членство в ЕС, но това е доста сложен процес с множество капани, включително и необходимостта от провеждане на референдуми в голяма част от страните-членки. С други думи възможно е животът да продължи както досега, без замисляне за съмнителната правова основа.

Какъвто и път да изберат гърците на референдума на 5 юли, той не обещава бърз изход от сегашната криза.