Петър Ганев от Института за пазарна икономика

Коментарите около развитието на дълговата криза в Гърция за пореден път поляризираха общественото мнение със силно идеологически и съответно политически натоварени тези. Изкуственото противопоставяне на демокрация и дълг превърна дискусията в нещо като теологичен спор, който, макар и интересен, почти няма допирни точки с случващото се в Гърция. Най-общо рамката на дебата през последната половин година има три измерения - "революцията" срещу остеритета, пряката демокрация в отговор на дълга и, разбира се, посочването на виновник.

В началото на годината гръцкият народ съвсем легитимно и донякъде очаквано, гласува доверие на партия, която обеща край на остеритета и практически скъсване на текущите споразумения с "тройката". Силно левичарският тон на новото правителство стана повод изборната победа да се провъзгласи за началото на революцията в Европа и края на ерата на неолиберализма - каквото и да значи последното. На практика случващото се в Гърция след датата на изборите се превърна в нещо като лаборатория за наблюдение на идеологическия дебат около дълговата криза, представен от левите по оста "народа срещу остеритета”.

Към датата на т. нар. революция Гърция вече беше поела голяма част от удара на кризата, като в края на 2014 г. вече се наблюдаваше край на рецесията и лек ръст на икономиката, покачване на заетостта и съответно спад на безработицата, както и появата на първичен излишък, тоест бюджетът вече беше на плюс, ако не броим лихвените плащания по дълга. Тази комбинация от ръст на икономиката, покачване на заетостта и първичен излишък на практика позволи на Гърция да се върне на пазарите и да пласира дълг за пръв път от 2010 година. В рамките на тези четири години извън пазарите икономиката на Гърция беше изцяло зависима от помощта на "тройката".

Въпреки положителните данни към началото на 2015 г. новото правителство беше изправено пред неизбежни трудности - изтичащо споразумение с "тройката" и нови преговори, въпреки риториката за приключване на всякакви споразумения и край на остеритета. Несигурността и отказът от реформи бързо повлияха негативно - ръстът на икономиката се забави, броя на заетите пак почна да пада и безработицата замръзна, а първичният излишък, според преобладаващите прогнози, се очаква да се превърне отново в първичен дефицит. Влошаването в началото на 2015 г. обаче няма нищо общо с "остеритета", точно обратното - риториката на правителството беше изцяло за леко "разпускане на колана" с цел постигане на по-висок растеж. Това, очаквано, не проработи - от дългова криза не се излиза с харчове. 

Повече от пет месеца преговори за постигането на ново споразумение не дадоха резултат. Настроенията в Европа вече категорично бяха в посока първо на реформи, а после – на пари, докато тезата на Гърция за непосилното бреме на дълга и остеритета беше разиграна ва банк. Разковничето обаче не беше дългът сам по себе си - последните събития /в т.ч. докладът на МВФ за устойчивостта на гръцкия дълг/ показват, че Европа е склонна да преструктурира дълговете на Гърция, т.е. да ги отложи още повече във времето или дори да отпише част от главницата. Проблемът е нежеланието на правителството в Гърция да приеме реформите, които са условия за постигане на споразумението.

Важно е да се отбележи, че въпросните реформи не са толкова "рязане" на разходи - голяма част от фискалните корекции вече се случиха през последните години, колкото ограничаване на дългосрочните рискове пред фиска и облекчаване на икономиката. Мерките, предложени от "тройката", са структурни и касаят проблеми, които са познати и у нас - пенсионна реформа - не намаление на пенсиите, а ясни правила и ограничаване на източването на системата, в т.ч. ранното пенсиониране, трудово законодателство - не намаляване на заплати и уволнения, а промени в закостенели трудови норми, които пречат на новите работни места, администрация - не толкова съкращения, колкото съвременни правила за заплащането и норми на работа, данъчни закони - тук има повишаване на някои данъци, но фокусът е върху отпадане на привилегии и данъчни облекчения и бизнес среда - намаляване на бюрократичната тежест и пречките пред свободните професии.

Мерките съвсем не са леки, разбира се, но важното тук е, че те са предимно структурни и са дългосрочно ориентирани. Ако трябва да дадем илюзорен пример от родната действителност, който да илюстрира тези реформи, то представете си споразумение за реформа в БДЖ - без съкращение на персонал и намаление на заплати, но с промени в колективния трудов договор, въвеждане на съвременна система за контрол и ограничаване на всякакви злоупотреби, както и отчитане на всички билети. Подобни реформи, макар и видимо необходими, са много трудни и се случват тогава, когато вече няма друг изход.

Въпреки че наглед изтичащите срокове предполагаха постигането на споразумение, такова така и не бе постигнато. Гърция се оттегли от преговорите и в последния момент насрочи референдум, тоест хората да кажат дали подкрепят такова споразумение. Без да търсим политическите мотиви за провеждането на референдума, последвалите реакции отново откроиха разделителните линии, които маркирахме в началото. Тезите, че Европа не приема гласа на хората и едва ли не отрича правото на референдум, на практика бяха допълнението към риториката за предстоящата лява революция.

Референдумът обаче никога не е бил разделителна линия. Всеки управник има право да използва всякакви демократични инструменти, в т.ч. да се допитва до народа, но това не отменя реалностите. Споразумението на Гърция изтече на 30 юни и провеждането на референдум след тази дата носи съответните негативни последици. Най-видимият резултат от този хазарт на гръцкото правителство е фактът, че банките просто не отвориха - без споразумение и ликвидна подкрепа от ЕЦБ, гръцките банки не могат да устоят на натиска. Допитването до народа тук няма роля - не насроченият референдум, а нежеланието на гръцкото правителство да постигне споразумение доведе до затварянето на банките.

Развитията през последната седмица като реакция на затворените банки също говорят красноречиво. Гръцкото правителство поиска на пожар продължение на споразумението, макар да провежда кампания за гласуване против такова, докато реакцията в Европа беше студена - споразумението изтече, чакаме резултатите от референдума и след това ще говорим. Интересно как аргументът за правдивия глас на народа и правото на гърците да гласуват за своето бъдеще е практически в синхрон с европейската позиция - чакаме и уважаваме референдума и се разминава с разклатената позиция на гръцкото правителство, правещо опити да преговаря преди неговото провеждане. Всичко това се случва на фона на бързо назряващо социално напрежение и, най-вероятно, тежък удар върху гръцката икономика.

В риториката за "революцията" и последвалото противопоставяне на демокрацията срещу дълга прозира и желанието да се посочи виновникът за гръцките неволи - разбира се, това са лошите европейци, които нехаят за социалната цена на кризата и не чуват гласа на хората. Във всяка криза, особено такава, която касае държавната хазна и валутата, посочването на виновник е от първостепенна важност за историята. Провалените държави, особено тези, които не могат да се излекуват от социализма и фискалните илюзии, винаги намират своя външен враг, който да оправдае банкрута на празните обещания.

Виновникът тук няма как да е еднозначен, тъй като фалшивата икономика и празните обещания са в центъра въобще на европейската дългова криза, а не само на гръцката. Невъзможността да се постигне споразумение също е дело и на двете страни, но цената на провала е видимо много по-висока за Гърция. Никой не може да накара гърците да приемат насила някакво споразумение, но и никой не може да иска от европейските граждани да поемат товара на партньор, с когото не намират достатъчно допирни точки. На ръба на катастрофата и непосредствено преди референдума вариантите пред Гърция си остават само два - с евро и споразумение или с драхма и много по-бърза корекция - обедняване. Мечтата хем да няма реформи, хем да се размине катастрофата и да се върне растежът не е нищо повече от удобна химера.