ELA - спешните заеми („спешна ликвидна помощ") в продължение на месеци са единственият източник на финансови средства за гръцките банки. Ако ЕЦБ „завърти кранчето" на този финансов поток, Гърция ще бъде изправена пред фалит, предупреждава немският вестник Handelsblatt.

Критиците отдавна са на мнение, че ELA трябва да бъде спряна, а с това да бъде спряно и изкуственото поддържане на живот на болнавите гръцки банки.

Не само пред избирателните секции в Гърция, хората се бяха подредили в опашки в неделя, за да гласуват на еферендума, опашки се образуваха цяла една седмица пред банкоматите на затворените банки. Те искаха да получат своята „дневна дажба" от 60 евро. За този „таван на плащанията" гражданите бяха известени още в понеделник миналата седмица. Допълнителни вълнения сред народа имаше и след направеното през уикенда признание на председателя на гръцката банкова асоциация Лука Кацели, който заяви, че банките разполагат с ликвиден резерв само до понеделник вечер. Ако до тогава не се влеят свежи пари, банкоматите ще останат празни.

Без въвеждането на контрола върху движението на капитала, който ограничи тегленето и на практика забрани чуждестранните трансфери, гръцките банки биха били доведени до своя край. Сега погледите са отправени към Европейската централна банка.

От политическа страна е налице изискването ELA-заемите да не бъдат орязвани. „В момента има такова ниво на ликвидност, което не може да бъде намалявано", заяви финансовият министър на Франция Мишел Сапен в понеделник по радио Европа 1. Решенията на ЕЦБ трябва да бъдат вземани при пълна независимост, допълни Сапен. Общата сума на ЕLA-помощите възлиза на 88.8 милиарда евро. Това представлява почти 50% от гръцкия брутен вътрешен продукт.