Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика, в The New York Times

В неделя Европа избегна куршума. Пращайки по дяволите много прогнози, гръцките гласоподаватели категорично подкрепиха отхвърлянето на исканията на кредиторите от тяхното правителство. И дори най-ревностните привърженици на Европейския съюз трябва да изпуснат въздишка на облекчение.

Естествено, няма начин кредиторите да са доволни от случващото се. Тяхната история, повторена многократно от бизнес пресата, е, че провалът на опита Гърция да бъде смазана в мълчаливо съгласие е триумф на ирационалността и безотговорността над технократското мислене.

Но кампанията на тормоз, опитите за сплашване на Гърция със спирането на финансирането за банките и заплахата от общ хаос, всичко това заедно с почти откритите усилия за сваляне от власт на сегашното ляво правителство, беше срамен момент за Европа, която твърди, че е убедена в демократичните принципи.

Би било ужасяващ прецедент, ако тази кампания беше успяла, дори и ако кредиторите имаха право в исканията си.

Само че те нямаха. Истината е, че самозваните европейски технократи са като средновековни лекари, които настояват за кръвопускане, дори когато това лечение разболява още повече пациентите им.

Гласуване с "да" в Гърция щеше да обрече страната на още много години страдание при политики, които не сработиха на практика и реално не могат да работят. Икономиите водят до по-бързо свиване на икономиката, отколкото намаляват дълга. Голямата победа на гласувалите с "не" поне дава шанс за излизане от този капан.

Но как да стане това? Има ли възможност Гърция да остане в еврозоната? И желателно ли е това?

Най-належащият въпрос касае гръцките банки. Преди референдума Европейската централна банка прекрати техния достъп до допълнителна ликвидност, принуждавайки правителството в Гърция да наложи контрол върху капитала.

ЕЦБ сега е изправена пред неудобен избор. Ако възобнови достъпа до финансиране за гръцките банки ще бъде все едно да признае, че случилото се в Гърция е било резултат от политически игри, но ако не го направи, това ще принуди страната да въведе нова валута.

Както знаете централата на ЕЦБ се намира във Франкфурт, а Гърция няма да има друг избор, освен да започне да плаща заплати и пенсии с някакъв паричен инструмент различен от дефицитното евро.

Да предположим, от друга страна, че ЕЦБ възстанови ликвидната подкрепа и успокои банковата криза в Гърция. Това все още остави открит въпроса как ще се възстанови икономическия растеж на страната.

В провалилите се преговори с кредиторите, които доведоха до референдума в неделя, основният спорен момент беше искането на Гърция за трайно намаляване на дълга.

Кредиторите отказаха, въпреки че от Международния валутен фонд официално заявиха, че гръцкият дълг не може да бъде платен.

Ще отстъпят ли европейските политици или ще продължат с опитите за преврат в Гърция? Във всеки случай сега има силен аргумент, че излизането на Гърция от еврозоната е най-добрия от лошите сценарий.

За момент си представете, че Гърция никога не беше приемала еврото, че тя просто беше фиксирала стойността на драхмата във валутен борд. Какво биха казали основни икономически анализатори да се прави сега? Отговорът кардинално би бил, че трябва да има обезценяване - нека стойността на драхмата да намалее, за да бъде насърчен износът и да се стигне до измъкване от кръга на дефлацията.

Естествено, Гърция вече няма собствена валута, и много анализатори твърдят, че приемането на еврото е необратимо. В края на краищата, всеки намек за излизане от еврозоната би довел до опустошителни последствия за гръцките банки и до финансова криза в страната. Но при положение, че банковата криза вече е налице. Тогава защо Гърция да не се възползва от предимството да има собствена валута?

Ще проработи ли излизането на Гърция от еврозоната, както се случи с успешната девалвация през 2008-2009 г. в Исландия, или с изоставянето от Аржентина през 2001-2002 г. на политиката за обвързване на песото с долара?

Едва ли, но помислете за алтернативите. Докато Гърция не получи наистина сериозно облекчаване на дълга, вероятно дори и тогава, излизането от еврозоната предлага посока за приемливо бягство от безкрайния икономически кошмар.

И нека да е ясно, ако Гърция, в крайна сметка, напусне еврозоната, това не би означавало, че гърците са лоши европейци. Гръцкият дългов проблем отразява безотговорното отпускане на заеми, както и безотговорното взимане на дългове и във всеки случай гърците са платили многократно за греховете на правителствата си. Ако не могат да вървят с общата европейска валута, то е защото тази обща валута не предлага отсрочка за страните в беда. Най-важното в момента е да се направи каквото трябва, за да бъде сложен край на икономическата криза в Гърция, като се спре кръвопускането от гръцкия народ. /www.darikfinance.bg