Валутният борд не може да спаси Гърция, но въвеждането му може в определена степен да предпази банковата система. Той обаче не може да подобри конкурентоспособността и икономическия растеж. Всъщност валутният борд ще бъде спирачка за гръцката икономика, както става и в България, коментира пред БНР финансистът Стоян Александров.

Той смята, че оставката на гръцкия финансов министър Янис Варуфакис е ход на правителството в Атина, за да предразположи кредиторите да възобновят преговорите.

Според Александров въобще не е сигурно, че резултатът от референдума дава подкрепа на преговарящите от гръцка страна. Възможно е в отговор кредиторите да втвърдят позицията си и да оставят гърците да си "сърбат попарата".

България беше в същото положение при въвеждането на валутния борд, отчита Александров. Тогава от Международния валутен фонд заявиха, че страната има суверенното право да реши дали да фалира по дълга си или да обвърже лева с марката, но решението вече е взето. Ако българското правителство иска да работи с МВФ ще трябва да въведе валутния борд.

Гърците са в същата ситуация, те нямат много алтернативи. А премиерът Алексис Ципрас ще трябва да си отиде рано или късно, тъй като всяка редукция на дълга ще бъде обвързана с непопулярни мерки.

Ще се вдигнат данъците, а това не е по-лека мярка от намаляването на пенсиите. Отнемането на преференции, в това число заплати и пенсии, касае определени категории хора. Докато вдигането на данъците засяга всички.

Дори и с 20-годишен гратисен период за погасяване на дълга, в който няма да се плащат главници, ще трябва да се предприемат непопулярни мерки, които народът на Гърция, явно, не желае да приеме.

Единственото решение за гърците е връщането на драхмата. Страната трябва да мине през по-голяма инфлация и така да облекчи обслужването на дълга във времето, както се случи в България през 1995-1996 г., смята Стоян Александров.

Той посочва, че когато говорим за МВФ, трябва да разбираме САЩ, а интересите на Вашингтон в Гърция са обвързани с американската военна база в Крит.