В дълговата криза Франция се показва като най-влиятелния съюзник на Гърция. За тази солидарност на Париж обаче си има просто обяснение - собствените икономически проблеми на Франция, обобщава за Deutsche Welle Елизабет Брайънт.

Докато на гръцките депутати им беше нужно мъчително дълго време, за да приемат новите мерки за икономии, колегите им в Париж сравнително бързо одобриха новата спасителна програма за Атина. Тя трябва да предотврати финансовата катастрофа в Гърция и да закрепи единството на 19-те държави от еврозоната.

С голямо мнозинство френското Национално събрание и Сенатът подкрепиха споразумението, постигнато от лидерите на страните от еврозоната след преговорния маратон предната седмица. "Трябва да подкрепим гърците и да направим всичко за предпазването на еврозоната, към която принадлежим", заяви френският президент Франсоа Оланд след гласуването миналата сряда. С което още веднъж изрази френската солидарност с Гърция.

Гласуването имаше чисто консултативен характер, но резултатът от него подчертава твърдата воля на Франция за това Гърция да бъде задържана в еврозоната - за разлика от Германия, където депутатите гласуваха за трети спасителен пакет за Гърция едва в петък след продължителни дебати в Бундестага.

Разединеният валутен съюз

Малко други проблеми през последните години са поставяли иначе силния съюз между Германия и Франция на толкова сериозно изпитание, както въпросът какво да се прави с Гърция. Докато Оланд изпрати в Атина експерти да помогнат при подготвянето на нови предложения към кредиторите, Германия се оказа със свой план - за временно излизане на Гърция от еврозоната, както написаха медиите. Това показва колко разединен е валутният съюз по въпроса за Гърция - заради различните собствени интереси, които преследват двете страни, посочват наблюдатели.

"Франция оглавява групата страни, които са за оставането на Гърция в еврозоната. Но, според мен, причините за френската позиция са най-вече вътрешнополитически - във Франция на власт са социалистите и дори само от солидарност те се чувстват длъжни да помогнат на една друга лява партия да реши проблемите си", казва анализаторът Гийом Ксавие-Бендер от брюкселското бюро на фондация German Marshall.

Проява на солидарност с Гърция - демонстрация в Париж

Освен това правителството на Оланд вижда в членството в еврозоната път към разкриването на работни места и към съвземането на икономиката. Това е аргумент, който ще определя неговата политика през следващите месеци, който може да помогне на френските социалисти да ограничат влиянието на евроскептиците сред политическите им съперници.

Заради интересите на Франция

Засега Оланд владее положението. Споразумението с Гърция предизвика разцепление сред опозицията - консервативните републиканци. Повечето нейни депутати гласуваха за новия спасителен пакет за Гърция. Но лидерът ѝ, бившият президент Никола Саркози, открито разкритикува Оланд за това, че е застрашил съюза с Германия заради постигането на компромис с Гърция. "Истинският въпрос е как да се предпази еврозоната от гръцката катастрофа, а не как да бъде предпазена Гърция", увери Саркози.

Както и се очакваше, друга една важна опозиционна партия - крайнодесният френски Национален фронт - остро разкритикува споразумението като лошо както за Гърция, така и за Европа. "Г-н Оланд лъже французите, че споразумението няма да бъде болезнено за тях", заяви лидерката Марин льо Пен и добави, че френските данъкоплатци ще трябва да хвърлят милиарди евро в погасяването на гръцките дългове. Факт е, че с 43 милиарда евро Франция е вторият най-голям, след Германия, кредитор на Гърция сред страните от еврозоната.

Икономиката на Франция почти не отбелязва растеж, безработицата е двойно по-висока отколкото в Германия, а досега Оланд не се реши да проведе радикалните реформи, които са крайно необходими, според някои икономически анализатори.

Висока безработица - французи се редят на опашка пред Агенцията по труда

Страни като Германия, чиято икономика работи по-добре, биха се справили по-лесно с несигурността за бъдещето на Гърция, казва Кристиан Одендал, главен икономист на Центъра за европейски реформи в Лондон. "Последното, от което Франция се нуждае, е още един фактор на нестабилност за икономиката, която и бездруго има големи проблеми. Има дори експерти, които отиват и по-далеч - те твърдят, че Франция може да се превърне в следващия голям проблем на Европа.

"Финансовите пазари се занимават само с проблемите на Гърция и по периферията на ЕС, пренебрегвайки нарастващите рискове в центъра - главно в Италия и Франция", предупреди през юни "Файненшъл таймс". Изданието се ангажира и с прогнозата, че ако скоро не бъдат извършени съществени промени Франция и Италия вероятно няма да успеят да избегнат финансовата криза.

Недоволство сред французите

Загрижеността си личи и сред обикновените французи. По отношение на Гърция те са разделени, но ги потиска мисълта за собственото им бъдеще. Според допитване до общественото мнение, повечето от тях се обявяват за оставането на Гърция в еврозоната, но над 50% не са съгласни на повече отстъпки за Атина. "Смятам, че гърците трябва да ни върнат дълговете, но не вярвам, че това ще стане", казва 35-годишната Изабела - служителка в кметството на Париж, пожелала да не се споменава фамилното ѝ име.

Марилен Манчини обаче смята, че Франция трябва да помогне на гърците. "Те са част от ЕС - макар да знаем колко ни струват и колко още ще ни струват занапред", казва парижанката. "Ако Гърция излезе от еврозоната, би трябвало да излезе и Франция, защото и нашата икономика не е много по-добра. Животът поскъпва, но заплатите не нарастват. Еврозоната ни излиза много скъпо", добавя тя.