Паричната политика не може сама по себе си да генерира траен икономически растеж и поради това се изискват структурни мерки, както на национално, така и на европейско ниво, включително и създаване на общо европейски министерство на финансите, обявиха управителите на централните банки на Германия (Бундесбанк) - Йенс Вайдман и на Франция - Фрасоа Вилерой де Гало.
В съвместно изявление "Европа на кръстопът", публикувано в Le Monde и в Sueddeutsche Zeitung, двамата видни централни банкери заявиха, че докато паричната политика, провеждана от ЕЦБ е оказала съществена подкрепа за икономиката на еврозоната, тази политика не може да генерира устойчив икономически растеж. В тази връзка са необходими други по вид икономически политики, включващи и израждане на съвместно европейски финансово министерство.
На национално ниво, Вилерой и Вайдман отбелязаха, че Франция трябва да сложи край на двойствеността на пазара на труда, базираща се на временни и на постоянни трудови договори и да се провежда политика на по-дисциплинирани публични разходи, за да може френският държавен дълг да стане по-устойчив.
Въпреки че Германия е в "по-благоприятна икономическа ситуация", тя трябва да се справи със застаряващата работна сила, която в крайна сметка ще действа като спирачка за растежа на водещата европейска икономика. Предупреждавайки, че притокът на бежанци няма да сложи край на този проблем, Вайдман и Вилерой посочиха, че Германия трябва да действа, за да повиши възрастта за пенсиониране и да насърчи повече жени отново да се присъединят към работната сила на страната.
На европейско равнище, двамата централни банкери призоваха за по-голяма интеграция, включително за създаване на "финансиращ съюз за инвестиции", който да насочва по-добре спестяванията към областта на инвестициите, както и една засилена единна система за икономическо управление, включително създаване на общо финансово министерство в еврозоната (обща хазна за региона на единната валута).
Идеята за подобно министерство беше пусната още през 2011 година и имаше за цел затягане на координацията на националните политики след икономическата криза, която принуди Европейския съюз и в частност еврозоната да финансират спасителни финансови програми за стотици милиарди евро за Гърция, Ирландия и Португалия.
"Управлението в еврозоната трябва да бъде засилено. Сегашната асиметрия между националният суверенитет и общата солидарност представляват заплаха за стабилността на нашия паричен съюз", отбелязаха висшите централни банкери на Германия и на Франция.
"Според тях еврозоната се нуждае от по-единна администрация, която да е близка до съвместно финансовото министерство, независим фискален съвет и по-силен политически орган, който да взима политически решения. Тези нови институции ще възстановят баланса между отчетността и контролът", посочиха Вайдман и Вилерой.
Уводната статия на двамата централни банкери в Le Monde и в Sueddeutsche Zeitung е факт в навечерието на 48-ата среща на френско-германския икономически и финансов съвет във вторник в Париж. Освен Вайдман и Вилерой, на срещата участие ще вземат и финансовите и икономическите министри на двете държави - Волфганг Шойбле и Зигмар Габриел на Германия и френските им колеги Мишел Сапен и Емануел Макрон.