Огромните валутни резерви на Китай продължават да се топят, предаде "Блумбърг".  

Валутните резерви във втората по големина икономика възлизат на 3,23 трлн. долара през януари, обяви китайската централна банка. Това е най-ниското равнище от 2012 г. Спрямо месец по-рано резервите намаляват с 99,5 млрд. долара.  

За цялата минала година валутните резерви, които са в резултат преди всичко на високите експортни излишъци на страната, са се свили с повече от половин трилион долара. Това е първият спад в историята на страната. Въпреки това темпът на изтичане през януари намалява леко в сравнение с декември и е под очакванията на експертите. Спадът на резервите през януари e по-нисък от декемврийския, който беше рекорден - 108 млрд. долара.

Безпокойството за състоянието на китайската икономика отслаби националната валута, която достигна най-ниския курс от пет години. Централната банка продава щатски долари, за да подкрепя юана на фона на опитите на държавата да възпре масовото изтичане на капитали от Китай.

Девалвацията на юана от 11 август и последвалият спад в международните резерви повдигнаха въпроса доколко устойчиви са усилията на Китай за подкрепа на юана, особено предвид отлива на капитали заради опасенията от още по-голямо забавяне на икономиката и потенциалното вдигане на лихвените проценти в САЩ.

Припомняме, че на 11 септември Народната банка на Китай обяви, че е решила "да оптимизира методиката на разчета" на валутния курс, отчитайки положителното салдо във външната търговия на Китай, а също и силните позиции на юана спрямо валутите на други страни. След това юанът поевтиня спрямо долара с 4,6 на сто.

Някои анализатори са на мнение, че китайската валута не е приключила низходящото си движение и поставят под въпрос способността на Пекин да реагира. За да ограничи загубите, Китай затегна някои механизми за капиталов контрол. Освен това Китай продължава с опитите да разсее притесненията за слабата икономика, която расте с най-бавния си темп от десетилетия насам.

Девалвацията на юана предизвика опасения за надвиснала валутна война, както и за способността на Пекин да управлява прехода от икономика, задвижвана от инвестиции и износ, към модел, базиран на вътрешното потребление.