Новият пакет от стимулиращи мерки, одобрен на последното заседание на ЕЦБ отиде твърде далеч, заяви президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, добавяйки, че централните банкери не трябва да подценяват рисковете от неконвенционалните инструменти на паричната политика.

"Решенията като цяло отидоха твърде далеч и цялостният набор от одобрените мерки не може да ме убеди", заяви Вайдман в своя реч в Лихтенщайн, визирайки последното заседание на ЕЦБ, проведено на 10-и март.

Той също така посочи, че базираната във Франкфурт Европейска централна банка не трябва да се опитва да постигне заложените от нея средносрочни целеви нива за инфлация от малко под 2% на всяка цена и при това възможно най-скоро.

Неговите коментари са факт, след като по-рано този месец ЕЦБ представи изненадващо мащабна допълнителна програма от стимулиращи политики, имащи за цел повишение на инфлацията и на икономическия растеж в еврозоната. Тези мерки включваха намаляване на всички основни лихвени ставки, разширяване на програмата за покупки на активи с 20 млрд. евро до 80 млрд. евро на месец и стартиране на четвърта по ред програма за много евтино кредитиране на търговските банки (т.нар. TLTRO).

Коментирайки всичко това, Вайдман подчерта, че "количествените улеснения" са само средство при спешни случаи и предупреди, че новите по-ниски лихви ще навредят на печалбите на търговските банки.

"Ние като централни банкери не сме толкова загрижени за банковите печалби, колкото за способността на банките да осъществяват трансмисия на паричната политика, провеждана от ЕЦБ, към реалната икономика. И тази способност за трансмисия на паричната и лихвена политика се определя преди всичко от банковата капиталова база, тъй като от това зависи в значителна степен колко добре банките могат да поемат шокове", отбеляза шефът на Бундесбанк.

Йенс Вайдман също така посочи, че не е убеден, че ще продължи спада на основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) и предупреди, че ултра ниски лихвени проценти могат да доведат до надуване на ценовия балон на активите и до намаляване на желанието на правителствата да провеждат структурни реформи - важна предпоставка за по-бърз икономически растеж и за съживяване на инфлацията в региона.