Международния валутен фонд (МВФ) отбеляза през миналата седмица, че спадът на цените на петрола е малко вероятно да даде тласък на световната икономика, докато лихвените проценти не започнат да се повишават, като през това време, цените на суровините, така или иначе, могат да се възстановят в известна степен.

Фондът и редица икономисти вярваха, че сривът на петролните цени с около 65% ще окаже нетен позитивен ефект върху световната икономика, тъй като печалбите на страните, които са вносители на суровини биха компенсирали загубите на основните износителки. Положителното въздействие върху потреблението в развитите икономики - вносителки на петрол като еврозоната обаче се оказва по-слабо от прогнозите.

"Широко очакваният позитивен стимул за световната икономика все още не се е материализирал. Ние твърдим, че глобалните ползи от ниските петролни цени, макар и парадоксално, най-вероятно ще се появяват само след като цените се възстановят в известна степен и развитите икономики отбележат по-голям напредък, преодолявайки настоящите ниски лихвени процент", посочват представителите МВФ Морис Обстфелд, Гиан Мариа Милеси-Ферети и Раба Арецки в блога на международната финансова институция, базирана във Вашингтон.

В настоящия момент цените на американския лек суров петрол и на петрола сорт брент се стабилизират около 40 долара за барел, след като в края на януари удариха 12-годишни дъна под 30 долара за барел. От тогава насам цените на "черното злато" бележат трайно повишение, но остават далеч под средното от около $ 110 на барел, достигнато към средата на 2014-а година, преди драматичното им понижение до многогодишните дъна от началото на настоящата година.

Според представителите на МВФ, периодът на бавен икономически растеж още преди цените на петрола да започнат да падат означава, че водещите централни банки вече са намалили лихвените проценти толкова ниско, колкото е възможно. Банките вече не могат да направят значими допълнителни лихвени съкращения за борба с дефлационния натиск, който е в резултат на по-ниските производствени разходи, дължащи се на падащите петролни цени. По този начин спадът на инфлацията де факто повишава реалните лихви (номиналната лихвена ставка спрямо инфлацията), влошава търсенето (потреблението) и задушава евентуалното увеличение на производството и заетостта, посочва МВФ.

"Сегашният епизод на историческо ниски цени на петрола може да провокира различни проблеми, включително корпоративна и суверенна неплатежоспособност, които от своя страна могат да окажат допълнително негативно влияние върху вече доста изнервените финансови пазари", отбелязват представителите на Фонда.

Федералният резерв на САЩ започна постепенно да повишава основните лихвени ставки, но по-рано този месец заяви, че очаква само две вдигания на лихвите до края на годината вместо предишна прогноза за четирикратното им повишение.

От друга страна, на заседанието си през март Централната банка на Англия запази отново британската лихва на рекордно ниски ниво от 0,5%, докато Европейската централна банка обяви по-нататъшни мащабни стимулиращи мерки, включително поредно съкращаване на основните лихви, увеличаване размера на програмата за "количествени улеснения" и нова програма за средносрочно евтино кредитиране на търговските банки от еврозоната.