Бул Тренд Трейдър

• Руският външен дълг остава почти без промяна за първото тримесечие по данни на централната банка

• Последните данни не са задължително позитивни за руските активи

• Срещата в Доха остава значителен фактор

Нищо не е свършило преди да е свършило. Няма много смисъл да се спекулира как ще завърши в неделя заседанието в Доха. Пазарът изглежда калкулира замразяване на производството без участието на Иран. Всякакво друго решение ще запрати цената много по-ниско (ако няма споразумение) или на по-високи нива (ако заседанието се разтълкува като оптимистично).

Докато интригата се разплете по един или друг начин, може би е добър момент да погледнем нещо напълно различно, но също толкова важно за стойността на руските активи.

По-рано тази седмица, Руската централна банка публикува предварителни данни за външните задължения на страната в баланса на плащанията за първото тримесечие на 2016. И двете цифри заслужават малко внимание.

Първо, руския външен дълг (валутния и в рубли държан от лица не руско поданство) не се е променил много от началото на годината и е на нива от 516 милиарда долара в края на първото тримесечие.

Малко детайли бяха споменати относно разбивката на дълга между този в чужди валути и в рубли, но можем да предположим, че дела на рублата е около 16% (в края на четвъртото тримесечие на 2015). Това би означавало, че външния дълг в рубли е назначително нараснал в доларово изражение (тъй като рублата поскъпна). Външният дълг в чужди валути е спаднал малко, вероятно с около 6 милиарда долара.

Това би означавало, че руските банки и много компании са се справили с пренасянето или рефинансирането на значителни части от оставащия им дълг през първото тримесечие. Според статистиката на централната банка (от края на третото тримесечие на 2015), налице са над 25 милиарда долара дългове и лихвени плащания към тях през първото тримесечие на 2016. Изглежда нетните плащания са около 6 милиарда долара.

Дори балансирайки с по-скорошните оценки на централната банка за плащанията от нефинансовия сектор през първото тримесечие, все още остават около 20 милиарда долара дължими. Следователно една част от дълга или е бил отсрочен или рефинансиран. В противен случай отливът на капитали от Русия би бил много по-голям от 7-те милиарда долара през първото тримесечие.

Централната банка изглежда доста горда от факта, че отлива на капитали е над четири пъти по-малък в сравнение с първото тримесечие от миналата година. Балансът по текущата сметка наистина се сви драматично (до 11.7 милиарда долара), тъй като експорта падна, а вноса остана относително висок. Намаляващата текуща сметка обаче успя да покрие и потока на капитали (най-вече свързан с разплащания по дългове) и дори да освежи руските валутни резерви. Изглежда прекалено прецизно попадение, за да е случайно.

В писмения си коментар, централната банка даде малко насока как е успяла да разтегли баланса по текущата сметка и да задържи тези ценни резерви.

Руските банки е трябвало да платят техния външен дълг като са продавали външни активи вместо да купуват чужда валута от Русия, което би намалило валутните резерви в страната. С други думи, банките са свили балансите си по чужди валути (вероятно като са помолили клиентите си да изплащат заемите си във валута и са използвали постъпленията своите собствени задължения).

Това може да е полезно за цялостния размер на руските валутни резерви, но не е толкова добро развитие за бизнеса на банките.

Междувременно, централната банка може гордо да докладва, че руските валутни резерви са се увеличили с 18.6 милиарда долара от началото на годината до нива от 387 милиарда долара. Повечето от растежа обаче идва от преоценката на валутни активи (основно злато и евро), а не от по-силни счетоводни плащания (което показва много по-малка промяна на резервите).

Както се казва всяко малко действие помага, докато Саудитска Арабия вземе решение за бъдещата цена на руския петрол.