Европейската централна банка (ЕЦБ) може от гледна точка на икономистите на Deutsche Bank много лесно да предостави така наречените „хеликоптерни пари", съобщава немския икономически вестник Handelsblatt. В класическия вариант замисълът е централната банка да даде на всеки гражданин от еврозоната равно количество пари, например по 3 000 евро. Хората на свой ред би трябвало да похарчат или инвестират тези средства, което пък да доведе до повишаване на икономическия растеж и на инфлацията.

В едно скорошно проучване анализаторите на Deutsche Bank заключават: хеликоптерните пари са свързани с по-малко правни пречки, отколкото се смяташе досега. Основният аргумент срещу такава политика от страна на ЕЦБ е тезата, че подобно нещо в сърцевината си е фискална политика, а централната банка няма мандат за това. 

ЕЦБ наистина разполага със строги законови изисквания, пише анализаторът на Deutsche Bank Джордж Саравелос и двама негови колеги в изследването. „И все пак нейните договори ѝ дават значително повече свобода на действие, отколкото изглежда на пръв поглед". Хеликоптерните пари биха могли да бъдат много по-ефективни в сравнение с традиционните средства за парична и фискална политика, смятат от Deutsche Bank. По думите на анализаторите може би все още не е дошло времето за този инструмент, но при следващата рецесия може да се стигне до вземане на подобно решение.

Гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги посочи след заседанието на Съвета през март хеликоптерните пари като „интересна концепция". Въпреки това той заяви, че Управителният съвет досега не е обсъждал концепцията и тя би била свързана с правни затруднения.

Подобно мнение изрази и главният икономист на централната банка Петер Прает. Той каза, че сегашните ресурси са достатъчни и че не е уместно да се обсъждат по-нататъшни стъпки. Но той също така подчерта, че кутията с инструменти на централната банка все още не е празна. „Ние казваме: Това не е вярно", казва Прает пред италианския вестник La Republica.

Всички централни банки притежават метода да харчат пари и да ги разпределят на хората. „Това са хеликоптерните пари", заяви Прает. Но по думите му ставало дума за наистина екстремно средство и е под въпрос кога и дали изобщо този метод би бил подходящ.

Предисторията на дебата е, че ЕЦБ със своите текущи парично-политически средства постепенно отива към края на възможностите си. Основната лихва е 0,0%, а коефициентът за депозити за банките е дори минус 0,4 на сто, а дори и дългосрочните лихвени проценти по облигациите са толкова ниски, че има съвсем малко място за ново понижение. Марио Драги изчерпва постепенно алтернативите си, пише Handelsblatt.

Чарът на хеликоптерните пари би бил, че така банковият сектор може да бъде заобиколен. Досега един от основните проблеми на ЕЦБ е, че банката наистина изпомпва много пари в икономиката (от април насам по 80 млрд. евро на месец), но те остават предимно в банките. Вместо да предоставят повече кредити, банките предпочитат да ги влагат в централната банка, като дори понякога за това плащат т. нар. „наказателна лихва".

Теоретично има различни варианти за хеликоптерните пари. Освен директния паричен трансфер към гражданите концепцията може да включва и финансиране от централната банка на държавни разходи. Но тук пък ЕЦБ ще се сблъска със забраната за монетарно държавно финансиране. Това значи, че тя не може да печата пари, за да финансира с тях държавни бюджети.

Въпреки това според икономистите на Deutsche Bank има „задни вратички". Така например ЕЦБ може да купува облигации на обществени кредитори, като на Европейската инвестиционна банка, при лихва от почти нула процента, за да финансира обществени инвестиции.

Освен това са възможни преки трансфери на средства на гражданите и бизнеса, заобикаляйки държавата. По ирония на съдбата този особено нестандартен вариант за хеликоптерните пари е по-лесен за налагане от законова гледна точка.