Не случайно германският национален отбор е наричан смазана машина за футбол в последните години, особено след провала  през 2000 г. на европейския шампионат, когато Бундес тима зае последното място в групата си само с един вкаран гол и загуба с 3:0 от Португалия. Какво се промени от тогава?

Отговор на този въпрос дава платформата за професионално съдържание SlideShare.net. Очевидно е, че след този провал, бяха направени съответните изводи и започна задълбочена работа за създаване на „немска фабрика" за футболни таланти.

Още на следващата година - през 2001 г. в Бундеслигата бе въведен своеборазен закон, който задължава всичките 18 отбора да създадат своя футболна академия за обучение на млади таланти, които да изминат пътя от детско-юношеските отбори до елитния тим.

На следващата година това изискване е въведено и за 38-те отбора от двете висши дивизии.

Но и това не е всичко. Всяка академия е длъжна да наеме треньори по футбол, като заплащането им да съответства на тяхната квалификация. Това създаде предпоставка за конкуренция както между самите клубове, така и сред треньорите по футбол. Освен това, колкото по-висок е рейтингът на една академия, толкова по-високо е заплащането за нея от държавата. Например 3-звездната академия получава 400 000 евро допълнително финансиране на година.

За целия период от 2001 до 2011 г. отборите в Бундеслигата са похарчили за развитие на детско-юношеския футбол 681 млн. евро. Допълнително към тази сума Германската футболна асоциация е заделяла по 13 млн. евро всяка година. По последни данни в началото на 2016 г. в страната работят 366 центъра за подготовка на млади футболисти, в които тренират около 25 000 бъдещи играчи, някои от които със сигурност ще получат покана за елитните клубове.

Не липсват и скептици, но фактите са си факти: през сезона 2011-2012 г. повечето от половината от всички футболисти в Бундеслигата са били випускници на системата от клубни академии за подготовка на млади таланти. От тях около 20% са останали да играят в клуба, в чиято академия те са се обучавали.

И успехът не закъснява. През 2013 г. на финала на Шампионската лига - най-престижния турнир на Стария континент, на стадион „Уембли" се срещат двата германски гранда „Байерн" Мюнхен и „Борусия" Дортумнд.

Разбира се всичко това струва и много пари, но пък и системата се отплаща. Всяка година академиите дават на немския футбол звезди като Марио Гьотце, Матс Хумелс, Мануел Нойер, Пер Мертезакер, Тони Кроос, Томас Мюлер, Месут Озил, които сега са гръбнака на националния отбор.

Не бива да се забравя и успеха на Германия на световния шампионат през 2014 г. в Бразилия.

Практически след 2004 година потокът от млади футболни таланти не секва. Според отчета на немската футболна федерация през 2011 г. средната възраст на играчите в Бундеслигата е спаднала от 27,09 на 25,77 години за последните десет години.