На въпроса на немския седмичник Die Zeit към президентът на Бундесбанк, тъй като много европейски банки са в беда, трябва ли те да бъдат спасявани отново от данъкоплатците, Йенс Вайдман отговаря:  „Това не е моята интерпретация на стрес тестовете на банките, коитo бяха представени миналия петък. Ситуацията по-скоро показва, че институциите са укрепили своята капиталова база през последните години и се стремят към намаляване на рисковите позиции. Ето защо, за да издържат стрес теста европейските банки трябва да преодолеят неблагоприятни сценарии за икономическото развитие. Но също така е ясно и, че: Някои банки се нуждаят от допълнителни усилия за да укрепят своята рентабилност. Това се отнася особено за някои германски финансови институции. Една италианска банка вече дори обяви своя план, както и датата на стрес теста, както и желанието си да засили капиталовата си база и да преодолее кризата."

Президентът на Бундесбанк допълни: „Моето впечатление е, че икономическите перспективи в региона на единната валута не са се променили коренно след вота на 23-ти юни в подкрепа за Brexit".

„Това действително може да окаже известно потискащо влияние, но като цяло възходящото движение ще продължи", заяви Вайдман, добавяйки, че е твърде рано да се направят надеждни прогнози за това, как решението на британците може да се отрази върху бъдещото развитие върху цените и инфлацията.

Президентът на Бундесбанк също така потвърди за пореден път своето мнение, че ефективността на ултраразхлабената парична политика на ЕЦБ (политика на рекордно ниски лихви) ще избледнее с течение на времето, докато страничните негативни ефекти от тази политика ще нарастват.

„Трябва обаче отново да заявя, че в момента има ясно изразена несигурност и ние първо трябва да постепенно да изчакаме по-подробни икономически показатели, за да можем да направим по-добра оценка на последиците от гласуването на Brexit", посочи Вайдман в интервюто си за Die Zeit.

Управителят на Бундесбанк също така предупреди, че ЕЦБ рискува да размие границите между паричната и фискалната политика, ако тя позволи по-специални условия за която и да е страна - членка на еврозоната, или ако фокусира своята програма за покупки на облигации, известна като "количествени улеснения" предимно към силно задлъжнелите държави. „Има възможност за адаптиране на програмата за покупки на държавни облигации, но ние трябва да бъдем предпазливи", допълни той.