Българските граждани запазват одобрението си към Европейския съюз и неговите институции и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните институции. Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 86, проведен в края на миналата година.

Половината (49%) от българските граждани имат доверие на Европейския съюз, докато 34% изпитват недоверие, а 17% не могат да преценят. Така страната ни се нарежда на шесто място сред всички-страни членки по степен на доверие към Съюза след Литва (55% доверие), Малта (52%), Румъния (52%), Люксембург (51%) и Финландия (51%).

Младите българи между 15 и 24-годишна възраст (които са прекарали голяма част от живота си като жители на Европейския съюз) са групата от българското общество, която най-широко споделя доверие в Европейския съюз - над две трети (67%) от представителите на тази възрастова група се доверяват на ЕС.

По-високо от средното за страната е и доверието на българите между 25 и 44 години (около 60%), като дяловете доверяващи се в ЕС намаляват с нарастване на възрастта на населението (в групата над 75-годишна възраст, доверие в ЕС имат само 32%).

Също 49% от българите имат доверие на Европейския парламент, докато доверието в българското Народно събрание е 15%. Доверието в Европейската комисия е 47%, а това в националното правителство (към момента на проучването през есента на 2016 г.) - 22%.

Традиционно, българските граждани свързват Европейския съюз и членството на страната ни в него с възможността за свободно придвижване, работа и живот в различните страни-членки. Именно това е и европейската политика, която се ползва с най-висока степен (87%) на обществено одобрение у нас. Други европейски политики, които се ползват с широка подкрепа сред българите са тези в областта на отбраната и сигурността (72%) и в областта на миграцията (68%).

В ситуацията на засилена мигрантска вълна на жители на страни от Сирия, Афганистан и други страни от Близкия изток към Европейския съюз в последните няколко години последните,  обществените нагласи по въпроса за миграцията на хора извън ЕС стават все по-изострени и поляризирани.

За разлика от мненията за вътрешната миграция в рамките на ЕС, вижданията на европейските граждани за миграцията на хора извън ЕС са преобладаващо отрицателни - 56% от жителите на всички страни-членки не одобряват миграцията в техните държави на жители на страни извън Общността. Положително са настроени малко над една трета (37%).

Мненията в страната ни са още по-категорични (вероятно и поради факта, че България е външна граница на Европейския съюз) - 77% от българските граждани споделят негативни асоциации с имиграцията на хора от страни извън Общността, а положително настроени са едва 15%.

Заедно с Унгария, Чехия, Естония и Латвия, България е на едно от последните места сред всички страни-членки по дял от населението отворено към приемането на мигранти от страни извън ЕС.