Китай ще потърси разрешение от Световната Търговска Организация (СТО) за налагане на санкции на САЩ през следващата седмица, следствие на ескалиращото търговско напрежение между двете най-големи световни икономики.

Искането е въз основа на решението на САЩ да наложи мита на Китай. Според пазарни наблюдатели действията на Китай могат да са предпоставка към дълга легална война, на която да са необходими години, за да бъде завършена.

Китай ще иска разрешение от СТО на предстоящата среща на ръководството на организацията, която ще се проведе на 21-ви септември.

Новината, се отрази неблагоприятно на световните финансови пазари, като инициира понижение на фючърсите на щатските индекси с близо 0.5%. Силен спад регистрираха и европейските борсови индекси.

Фючърсите на Dow Jones сочат отваряне с 65 пункта надолу, докато тези на широкия щатски индекс – S&P 500 с около 10 пункта.

За всички, които все още се надяват търговската война между САЩ и Китай да приключи бързо, имаме лоши новини. Това едва ли ще се случи предвид на случващото се в момента. А именно – сключения съюз между Русия и Китай, както и действията в посока на налагане на нови мита от Тръмп на китайски внос на стойност 200 милиарда долара.

Вижте още: Русия и Китай с общи проекти за 100 милиарда долара

Иначе, различията между САЩ и Китай са далеч по-дълбоки, от това което е на повърхността. Ето и някои от основните такива:

Дали обаче, решение ще бъде намерено предстои да видим. А междувременно, нека да разгледаме какво разделя САЩ и Китай и кои са точките, които могат да доведат до продължение в разрива на отношенията между двете страни.

1. Технологичните трансфери

Според САЩ, изискването на Китай чуждестранните компании да влизат в страната, чрез джойнт-венчъри в сектори от автомобилите до авио-услугите, де факто е изискване за споделяне на технологии с местните компании. Именно този довод представи Тръмп, когато предложи налагане на мита на китайски стоки на стойност 250 милиарда долара.

Китай отрече, това да е прехвърляне на технологични знания, заявявайки че изискването за джойнт-венчъри се налага за намаляване на индустриалната разлика със западния свят. Китай също така смята, че има право на тази политика, като развиваща се икономика, която е била гарантирана при присъединяването на страната към Световната Търговска Организация през 2001-ва година.

„Понякога технологичният трансфер е споруземение правено между компаниите, за да се разменя технология за пазар“, според Уей Джиангуо, бивш министър на търговията в Китай и понастоящем управляващ директор на China Center for International Economic Exchanges.

2. Индустриален свръх-капацитет

Държавното субсидиране и инвестиции в Китай инициираха прекомерно разрастване на индустриалните мощности по време на дългия икономически бум в страната. Тези големи държавни предприятия са твърде бавни в ликвидирането на излишните мощности в моменти на трудности за пазара, което оказва допълнителен натиск върху цените на определени стоки на международните пазари. Като примери могат да се дадат циментовия, стоманодобивния и алуминиевия сектор.

Вижте още: Търговската война - кой ще я спечели?

Например - излишъкът от стомана на Китай, превишава цялото производство на метала от Франция. Това оказва сериозен натиск върху работните места в сектора във всички производители на стомана.

Твърде бързото намаляване на производствените мощности в Китай обаче, рискува да доведе до загуба на много работни места в страната и негодувание срещу управляващата партия.

3. Държавната структура на компаниите в Китай

Управляващата партия говори за модернизация и приемане на капиталистическите принципи, но така и не предаде контрола над ключови сектори и дружества. Държавата все още контролира около 40% от индустриалните активи в страната, включително и в някои от най-големите банки в света. Китай не проявява особени признаци за по-сериозни реформи, или приватизация, което е друг основен мотив в налагането на мита от Тръмп.

Нещо повече, да се направят държавни дружества „големи и силни“ е сред ключовите приоритети на управляващата партия в страната. Серия от сливания и придобивания, замества държавните олигополи с монополи.

4. Индустриални политики

Друг проблем, са плановете на управляващата партия в Китай да насочва държавни ресурси за постигането на определени стратегически цели. Като например политиката за „Произведено в Китай 2025-та година“, която субсидира 10 ключови индустрии, за постигане на световна доминация. Сред тях са авио-индустрията, новите енергийни суровини, биотехнологията и др.

Ръководителят на щатския търговски департамент – Уилбър Рос определи тази програма, като атака към „американския гений“, защото дава на китайските компании неконкурентни предимства срещу компании като Boeing Co. и Intel Corp. От Китай обаче, гледат на това, като възможност за добавяне на допълнителна стойност.

5. Облачните технологии

Интернет е сериозно предизвикателство за Китай и в тази насока управляващата партия провежда стриктен контрол върху мрежата, както и върху медийната информация, която се предоставя по нея.

Миналата година Китай наложи изисквания за местно съхраняване на базата от данни и забрани на чуждите компании да притежават и оперират със собствени центрове за данни в страната .

От САЩ искат Китай да отмени тези изисквания и забрани, които пречат на щатски технологични компании като Alphabet Inc., Apple Inc. и Amazon.com Inc. да подсигуряват бизнеса си на най-големия интернет пазар в света.

6. Интелектуалната собственост

И може би най-големия разрив в търговските отношения между двете страни, е по направление на интелектуалната собственост и масовото й потъпкване в Китай.

Известни са случаите за копирането на щатските стоки, патенти и лицензи, като особено фрапиращ е примера с цял магазин на Apple в Китай, който не е бил собственост на американската компания.

Последният подобен случай, е използването на код на Google при популярна интернет-търсачка в Китай. Тук Тръмп, едва ли ще отстъпи от исканията си към китайския си колега.

В крайна сметка, може да се заключи, че различията между двете страни са много и сериозни. Китай не показва склонност да прави промени, а исканията на Тръмп са твърде много и фундаментални за политическата система в Китай. В същото време, щатският президент е известен с това, че не проявява склонност към сериозни отстъпки, когато преговаря. Дали ще има разрешение на търговската война в скоро време?

Още по темата:

Русия и Китай с общи проекти за 100 милиарда долара

Търговската война - кой ще я спечели?