Снимка: ЕPA/БГНЕС

Дискусиите за миграцията в Залцбург на срещата на върха на ЕС бяха по-спокойни и открити, отколкото на срещата на върха на ЕС през юни, където европейските лидери бяха силно разединени. Въпреки това, ясна и единна позиция все още няма, като се изключи решението да се инвестира в трети страни извън Европа за бежански лагери и финансово подпомагане на транзитните за мигрантите държави, предимно в Африка, които са готови да спират мигрантските потоци на своя територия.

Първата сериозна стъпка в тази посока вече е направена. След предложение на канцлера Меркел, египетският президент се е съгласил да стартират разговори за по-задълбочено сътрудничество с ЕС, вкл. и с финансова помощ от Брюксел.

Така обобщават големите европейски медии резултатите от срещата на върха по темата за мигрантите. Повечето от тях обаче припомнят, че първоизточникът на сегашната криза, която може да се окаже и първият сериозен препъникамък за единството на ЕС, е любезната покана на германския канцлер Ангела Меркел преди няколко години към мигрантите, че са добре дошли в страна й и Европа. Нейният аргумент тогава беше, че европейските икономики и в частност най-мощната - германската, изпитват сериозен дефицит на кадри, и квалифицирани специалисти-мигранти извън ЕС могат да помогнат да бъде туширан този сериозен проблем.

Френският президент се опита да разсее съмненията за разнобой сред лидерите в Залцбург: "Нещата се движат, но напредъкът би могъл да бъде по-бърз, независимо дали става въпрос за границите на ЕС или по въпроса за връщането на мигранти, чиято молба за убежище е била отказана."

Единно мнение ще се постигне трудно

За председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше ясно, че единно мнение по мигрантската тема за преразпределяне на спасените в Средиземно море бежанци по всички страни в ЕС няма да бъде постигнато още преди срещата на върха в Залцбург. Затова той призова преди срещата в Австрия и на самата среща, „които не искат да приемат бежанци, да имат друг свой принос в мигрантската политика на ЕС и нека демонстрират поне солидарност".

След провала на разговорите за мигрантите в Австрия по време неформалната среща на лидерите на ЕС, пред журналисти Юнкер заяви, че страните членки не са постигнали достатъчно компромиси. Той даде за пример Италия, Австрия и няколко централноевропейски страни, като Полша и Унгария, чиято обща позиция е, че единственият начин да бъде спряна нелегалната миграция е да бъдат укрепени външните граници на ЕС, и категорично отхвърлят всякакви опити за преразпределяне на кандидатите за убежище в рамките на съюза.

Българската позиция

е много дипломатична - да не обиждаме и двете страни. На неформалната среща премиерът Борис е подкрепил идеята за създаване на корпус за реакция както при бедствени ситуации, така и за предотвратяване на нелегално преминаване през европейските граници на мигранти, но решение по въпроса няма. Темата е оставена за следващо заседание на върха. Затова пък Борисов е подкрепил споразуменията с трети страни.

Същото се отнася и за разширяване пълномощията Фронтекс - агенцията по охрана на външните граници на ЕС, България подкрепя идеята, но много държави са против.

„Обявил съм се за подкрепа за работа с Африка, споразумението с Турция работи и България е добре. Важно е другите страни - Италия, Португалия, Гърция, да имат подкрепа за границите си. В България това, което сме казали, сме го доказали", заяви министър-председателят пред български журналисти в Залцбург, цитиран в съобщение до медиите от Пресслужбата на правителството.

Ролята на Египет

В края на юни германският канцлер Ангела Меркел и нейни колеги са взели решение да бъдат създадени в страните в Северна Африка центрове за мигранти, спасени в морето. Досега обаче нита една държава не е изразила готовност да изгради подобни центрове на своя територия, пише немското списание "Шпигел".

Според изданието, само Египет е заявил готовност за „по-задълбочено сътрудничество" с ЕС по мигрантски и икономически въпроси. Немското списание се позовава на европейски дипломат. По темата за подпомагане на трети страни за спиране на мигранткския поток към Стария континент ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини изрази пред журналисти след срещата в Залцбург увереност, че страните-членки на ЕС ще намерят разумно решение и ще подкрепят идеята за центрове за бежанци в трети страни.

Според немски източници, преди срещата в Залцбург с президента на Египет Абдел Фатах ас Сиси са разговаряли в Кайро австрийският канцелер Себастиян Курц и ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск. „Переговорите за разширяване на сътрудничеството все още се намират в много начален етап, но канцлерът Меркел по чиято идея са започнали те, определи отношенията с африканските държави като „ключови" за европейците, съобщава ДПА.

В крайна сметка лидерите на ЕС искат Египет да стане моторът на промяната, която да бъде последвана и от други страни в Северна Африка.

В идеята за регламентиране на законната миграция (виж по-долу), като нейна важна съставна част е засилването на взаимно изгодни отношения на ЕС с трети държави, които да бъдат подпомагани като транзитни страни където да се изградят бежански центрове. Това ще намали незаконната миграция и ще допринесе за преодоляването на пропуските в някои сектори на трудовия пазар на държавите членки. За целта ще бъдат разработени пилотни проекти с африканските държави, които да поощряват схеми за законна миграция на работна ръка или на стажанти.

Колко ще струват идеите на Юнкер

Първата. Създаване на постоянен корпус по границите на ЕС. Към създадената през 2016 г. Европейска агенция за гранична и брегова охрана да се създаде и Постоянен корпус от 10 000 оперативни служители с изпълнителни правомощия и собствено оборудване.

Общите разходи за Постоянния корпус, според изчисления на ЕК, възлизат на 1,3 млрд. евро за периода 2019-2020 г. За следващите осем години - от 2021-2027 г. са необходими общо 11,3 млрд. евро за покриване на всички модернизирани задачи и функции на Агенцията за гранична охрана. Освен това органите на държавите членки ще могат да получат подкрепа от предложените от Комисията 9,3 млрд. евро за Фонда за интегрирано управление на границите за следващия бюджетен период 2021-2027 г. Идеята за корпуса не беше одобрена в Залцбург, но не беше отхвърлена, а оставена з следващи заседания.

Втората. Закон за законната миграция. Аргументът за нейното законодателно уреждане е нарастващия недостиг на работна ръка в някои сектори, за които се изискват високи квалификации.

В някои държави членки броят на незаетите работни места постоянно се увеличава. ЕС ще продължи да инвестира в пълното активиране, обучение и повишаване на квалификацията на работната сила в ЕС, но е необходимо да има стратегическа и проактивна политика на ЕС относно законната миграция, която да допълни тези усилия и да допринесе за постигането на по-конкурентоспособна икономика на ЕС.

Първата стъпка е направена - синята карта на ЕС, която беше предложена през 2016 г., за да бъде по-лесно и по-привлекателно за висококвалифицираните работници и техните семейства да идват в ЕС, както и за да се гарантира, че държавите членки могат да получат работната сила, от която се нуждаят, когато тя им е необходима.

Третата. Презаселване. От 2015 г. насам, благодарение на две успешни програми на ЕС за презаселване над 38 000 от най-уязвимите хора успяха да намерят убежище в ЕС.

През септември 2017 г. Комисията стартира нова схема за презаселване, в рамките на която държавите членки поеха ангажимент да презаселят над 50 000 лица, нуждаещи се от закрила.

Това е най-голямата схема на ЕС за презаселване до момента.

Четвъртата. Връщане на мигрантите в родината им. Тази идея се подкрепя безусловно от всички страните-членки, но най-трудно се реализира. От Европейската комисия са уверени, че провеждането на ефективна и хуманна политика на връщане е съществен елемент от цялостния подход на ЕС за по-добро управление на миграцията и намаляване на стимулите за незаконна миграция. Европа ще продължи да проявява щедрост и солидарност към онези, които действително се нуждаят от закрила. За да функционира добре системата за предоставяне на убежище обаче, е също толкова важно да бъдат връщани лицата, които не бягат от война или не са преследвани и които нямат право да пребивават в ЕС, като същевременно напълно се зачитат основните им права. Това ще изпрати също ясен сигнал срещу предприемането на опасни незаконни пътувания към ЕС.

С приетата през 2008 г. Директивата на ЕС за връщането се създават справедливи и прозрачни общи стандарти и процедури за връщане на граждани на държави извън ЕС, които нямат право да пребивават законно в ЕС. Неефикасното и несъгласувано прилагане на директивата от страна на държавите членки обаче се отрази върху цялостната ефективност на процедурите в ЕС за връщане. Новите правила ще премахнат пречките и непоследователността, които възпрепятстват ефективното връщане. Те ще спомогнат за ускоряване на процедурите за връщане, ще предотвратят опасността от укриване и незаконни вторични движения и ще увеличат общия процент връщания от ЕС при пълно зачитане на основните права и принципа на забрана за връщане. Затова Еврокомисията предлага да се преразгледа и допълни Директивата за връщането.

За да се увеличи процентът на изпълнение на решенията за връщане, ЕС засили сътрудничеството си с държавите на произход на незаконните мигранти, така че тези държави да изпълняват своето международно задължение да приемат обратно своите граждани, пребиваващи незаконно в Европа. За целта ЕС сключи споразумения за обратно приемане със 17 държави и в момента се водят преговори с още шест държави (Беларус, Нигерия, Тунис, Китай, Йордания, Алжир).

Продължава работата с няколко възлови държави, като само през последните две години бяха приети 6 нови договорености (Афганистан, Гвинея, Бангладеш, Етиопия, Гамбия, Кот д'Ивоар).

Европейската комисия предоставя значителна финансова подкрепа в помощ на държавите членки при извършването на действителни връщания. По настоящата финансова рамка (2014-2020 г.) над 1 милиард евро финансиране от ЕС вече бе насочено към дейностите на държавите членки в областта на връщането и обратното приемане. За следващия период 2021-2027 г. Комисията предложи финансирането за управлението на миграцията да бъде увеличено с 51 %, така че да достигне 10,4 милиарда евро, като връщането е един от основните приоритети за финансиране. Освен това Европейската агенция за гранична и брегова охрана финансира изцяло подкрепата, която предоставя на държавите членки в областта на връщането.

Още по темата:

Колко плащат бежанците по пътя от дома си до ЕС ?

Лидерите на държавите от ЕС постигнаха споразумение за миграцията

Турция приютява 3,5 милиона бежанци

4 пъти повече разходи за сигурност на границите на ЕС предлага Еврокомисията

Спад на бежанците към Европа отчита Международната организация за миграция

Миграционният натиск на българските граници намалял над 5 пъти през 2017 година