Снимка: БГНЕС
Министърът на околната среда и водите Нено Димов представи пред Съвета по околна среда на ЕС в Люксембург във вторник информационна нота от името на българската, полската и словашката делегации за необходимостта от приемане на мерки на ниво ЕС за справяне със замърсяването на въздуха от очаквания внос на употребявани автомобили от страни членки с висок стандарт към държави с по-ниска покупателна способност на населението след забраната за използването на такива автомобили в някои европейски градове, съобщи пресцентърът на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) днес.
Инициативата
Инициативата за предприемане на мерки на европейско ниво по този проблем, освен от съвносителите Полша и Словакия беше подкрепена от Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Румъния и Унгария.
„Темата за двойните стандарти беше широко обсъждана през последните месеци. В първоначалния си обхват тя се отнасяше само до качеството и стандартите на хранителните продукти. Притеснение буди обстоятелството, че този подход намира отражение и в други области, които също имат пряко отношение както към здравето хората, така и към околната среда", заяви министър Димов пред колегите си от Съвета.
Който изкривява пазара, да поеме отговорност
Той посочи, че все по-голям брой градове в Западна Европа въвеждат забрани за движение на дизелови автомобили поради завишените им вредни емисии. И като резултат вече е факт напливът на употребявани автомобили от държави членки с високи средни доходи на глава от населението към такива с ниски. „Това създава риска и от т.нар. „вътрешно изтичане на въглерод" в рамките на транспортния сектор на Съюза", подчерта министър Димов.
В момента, в който забраните дадена стока на една територия, цената й пада и тя става привлекателна за други пазари. Проблемът не би могъл да бъде решен чрез директна забрана на вноса в съответната държава членка, защото това автоматично означава нарушаване на един от основните принципи, на които се гради Европейският съюз - свободното движение на стоки. Това от своя страна би подкопало вътрешния пазар като фундамент за Съюза, обясни министър Димов. Според него прагматичният подход изисква онзи, който изкривява пазара, да поеме отговорността за това. „Това означава държавите, които въвеждат подобни забрани, да не могат да „изнасят" коли, които не отговарят на определени стандарти. За да бъде работеща, тази отговорност трябва да бъде закрепена на наднационално, европейско ниво, защото касае целия ЕС", подчерта Нено Димов.
Той призова за яснота и категоричност чрез постигане на правна сигурност и предвидимост с оглед защита от вноса на автомобили втора употреба, в унисон с правилата на вътрешния пазар, и с цел по-голяма защита на здравето на гражданите на Европейския съюз и на околната среда да се забрани износа на такива автомобили. Министър Димов обясни, че именно затова, съвместно с Полша и Словакия, България иска да привлече вниманието към сериозността на проблема и към необходимостта да бъдат обсъдени и предприети мерки, в т.ч. и законодателни, за справяне с проблема на европейско ниво.
Първите стъпки вече са направени
Много страни, преди да бъде взето решение общо за ЕС, вече забраниха вноса на стари дизелови автомобил над 10-годишна възраст. Дпруги като Германия вече забрани стари автомоли на дизелово гориво да се движат в големите градове. Първи беше Хамбург, който въведе ограничението на 31 май. Последваха го Щутгарт и Дюселдорф.
Примерът на Германия ще бъде последван от други столиц в Европа. Според медии на съответните страни такава ограничителна мярка се обмисля в Париж, Лондон, Мадрид, Рим, Копенхаген, Атина.
От 1 октомври Италия забрани пробно до 1 април 2019 г. движението на дизеловите превозни средства от по-стар модел областите Ломбардия, Пиемонт, Емилия-Романя и Венето, което практически е цялата северна част на Апенините. Това засяга над 3 млн. возила и тъй като превозни средства. Според агенция АНСА, забраната се отнася за всички превозни средства със стандарти за вредни емисии евро дизел 1, 2 и 3.
Застрашителното за здравето на хората нарастване на замърсяване на въздуха, принуди Европейската комисия да даде на съд държави, в чиито градове нормите за безопасни нива на азотни окиси сериозно се превишават. Затова и привържениците на идеята на 8-те страни отЕС, вкл. и България, смятат, че искането им ще бъде удовлетворено и Европейският парламент по предложение на Евопейската комисия ще приеме специална директива. Целта е да се премахне двойния стандарт между Запада и Изтока.
Атаката на вносителите
Още когато МОСВ анонсира идеята на министър Димов в началото на лятото, вносителите на автомобили в България се разгневиха и обявиха, че тази забрана на вноса на евтини дизелови автомобили в България, няма как да се случи, защото така „България ще ограничи правото на свободно придвижване на стоки и хора на територията на съюза и ще ограничи свободната търговия". Дори се заканиха да съдят България в Страсбург, ако бъду приложена такава забрана, и ще излязат на масови протести, като извадят нерегистрираните автомобили от автокъщите и ги паркират по уличните платна на градовете.
Равносметката
Обобщените данни на Евростат и на Асоциацията на автомобилните производители (АСЕА), обявени в края на юни тази година, показват, че най-нови коли в страните от ЕС карат белгийците - средно на 7 години. Следват Дания, Великобритания и Германия, където автомобилите са средно на възраст 8 години.
В България колите са най-стари, като повече от половината са на повече от 20 години. В Полша 40% от автомобилите попадат в тази графа. Като нашата е и ситуацията в Латвия, Литва и Румъния, където над една трета от хора разчитат на коли над 20 годишна възраст.
По окончателни данни на КАТ за 2017 година България наистина е „гробница" на стари коли, тъй като в родния автопарк най-голям дял заемат колите над 15-годишна възраст (65%). Добрата новина, както се казва, че делът на дизеловитет коли вместо да намалява, каквато е и тенденцията в ЕС, у нас се увеличава - от 39.4% от всички коли през 2016 година, до 43% до 1 юли 2018 година.
Алтернативата
Повече от половината коли в ЕС са с бензинови двигатели - 56 на сто, около 40% са с дизелови двигатели, а едва 4 процента са задвижвани с алтернативни горива или електричество. Делът на превозните средства на бензин и дизел в България е почти идентичен, с уговорката че много от бензиновите са снабдени и с газова уредба.
Регистрираните екологични автомобили в страната са изключително малко - отчетени са едва 2474 хибрида и само 274 електромобила. Докато през миналата година в ЕС са продадени общо над 800 хиляди автомобила с алтернативно гориво, като регистрациите на подобни превозни средства почти са се удвоили в Испания и Германия - ръст от 90 на сто, следвани от Обединеното кралство и Франция - ръст от 48 процента.
Още по темата:
Данъкът за автомобилите на възраст над 15 години скача с 30% догодина
Челен сблъсък на електромобилите на автосалона в Париж
Европа предпочита колите за пътуване пред автобусите и влаковете
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▼0.56% |
USDJPY | 154.70 | ▲0.36% |
GBPUSD | 1.25 | ▼0.48% |
USDCHF | 0.89 | ▲0.84% |
USDCAD | 1.40 | ▲0.01% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 184.10 | ▲0.50% |
S&P 500 | 5 973.08 | ▲0.15% |
Nasdaq 100 | 20 770.00 | ▼0.04% |
DAX 30 | 19 353.20 | ▲0.64% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 97 878.70 | ▼0.62% |
Ethereum | 3 304.41 | ▼1.67% |
Ripple | 1.44 | ▲15.56% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 70.70 | ▲0.83% |
Петрол - брент | 74.10 | ▲0.32% |
Злато | 2 695.85 | ▲1.01% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 546.35 | ▼0.38% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 109.58 | ▲0.03% |
Germany Bund 10 Year | 134.45 | ▲0.51% |
UK Long Gilt Future | 94.36 | ▲0.28% |