Снимка: Pixabay

Американските борсови индекси показаха на 10 октомври, най-лошото си представяне от февруари тази година насам, на фона на покачващата се доходност на държавните облигации и притесненията на инвеститорите за продължаващата търговска война между САЩ и Китай.

На „Уолстрийт" в сряда Dow Jones Industrial Average спадна с 831 пункта, или с 3.1%, до 25 598.74 пункта. За Dow Jones това е максималният еднодневен спад от 8 февруари 2018 г., когато индексът се срина с 4.2% (с 1033 пункта).

Широкият S&P 500 се понижи с 3.3%, до ниво от 2 785.65 пункта, което също е най-ниското ниво от февруари тази година. В същото време секторът на информационните технологии в S&P 500 се понижи най-много - с 4.8%, показвайки най-силното си понижение през последните 7 години, подобен срив беше отчетен през август 2011 г., когато беше отчетено понижение на сектора с 5.3%.

Технологичният Nasdaq в края на търговската сесия загуби 4.1%, като спадна до 7 422.05 пункта. Подобен срив Nasdaq отчете на 24 юни 2016 г.

Като основна причина за тези загуби много експерти и инвеститори посочват увеличаването на доходността на американските държавни облигации. Ето кои са 10-те най-големи сривове на фондовия пазар в историята на САЩ:

1. Паника на пазара през 1792 година. Това е известната финансова и кредитна криза, която настъпи в Съединените американски щати през март-април 1792 г., в резултат на което ценните на акциите загубиха около една четвърт от стойността си, и се смята за първата голяма финансова криза в историята на САЩ.

Причината за тази криза е било увеличеното кредитиране от First Bank of the United States, създадена в началото на 1791 г., и появилите се големи спекулации около нея.

Всичко започва, когато американският предприемач Александър Маком получава голям заем от тази банка, за да купи от държавата огромен брой парцели, които съставляват около една осма от щата Ню Йорк. Това са земи, които британците са предали на Съединените щати в края на войната за независимост. Маком е разчитал на спекулативна печалба при продажба на дребно на отделни парцели. Продажбите обаче се забавят и той няма достатъчно за пари за поредното плащане по кредита. От друга страна, Уилям Дюър и други банкери купуват американски дългови ценни книжа и банкови акции и се опитват да повишат цените на придобитите активи. Когато и те не могат да платят дълговете си, започват огромни разпродажби, цените на тези активи падат рязко. Започва масово изтегляне на банкови депозити в цялата страна.

Благодарение на енергичните действия на тогавашния финансов министър Александър Хамилтън, кризата не оказва съществено влияние върху икономиката на страната. Решенията, които Хамилтън взема срещу последиците от кризата, по-късно стават теоретичен и практически стандарт за мерките, които централната банка трябва да предприемат, когато са изправени пред финансови кризи.

2. "Черният петък" на 1869 година. През август 1869 г. Джей Гулд и Джеймс Фиск, които ръководят железопътната компания Erie Railways, и финансови спекуланти, решават да предизвикат изкуствено увеличение на цените на активите на пазарите. Купувайки злато, те очакват, че ще бъде последвано от увеличение на цената на зърното, а след това и увеличаване на търсенето на транспорт за зърно, което би повишило железопътни трафик и съответно цените за транспорт на жп компания.

Планът на Гулд също се споделя и от част от близкия кръг на 18-ия президент на САЩ Юлисис Грант. Гулд инвестира 7 милиона долара в сделката, което напомпва цената на златото с 40% още в първия ден. Банка, контролирана от наричания Бос Уилям Твид, дава гаранции на Гулд, но играчите, които се съмняват, намират директен контакт с президента. Без специални предупреждения и изтичане на информация, Министерството на финансите на САЩ хвърли на пазара много злато, за да стабилизира пазара. До този момент цената на златото се е повишила с 65%, спрямо юли 1869 г., преди стартира операцията на Гулд.

Идва 24 септември 1869 г., черният петък, цената на златото незабавно падна с 30%, и макар че Гулд не губи парите си, инвестирани в измамата (личният му доход е бил поне 3 милиона долара), срещу него са заведени множество съдебни дела и един ден почти е бил линчуван на улицата. В резултат на това през 1872 г. Гулд напуска фондовата борса и железопътния транспорт.

Пряката последица от "Черния петък" е временният спад на Нюйоркската фондова борса и акциите на компаниите от железопътния транспорт за продължителен период, които се превръщат от уважавани ценни книжа в спекулативни инструменти. Малки брокерски къщи фалират на „Уолстрийт".

3. Паника на пазара през 1893 година. С нея започва и първата икономическата депресия в САЩ. Както при паниката от 1873 г., началото на депресията е причинено от колапса на акциите на железопътните компании, причинени от свръхпроизводство, и последвалите фалити на банките.

Депресията от 1893 г. е най-лошата в историята на САЩ по онова време. Повече от 15 хиляди компании и 500 банки фалират, безработицата в пика на депресията е била 17-19%.

4. Крах на „Уолстрийт" през 1929 година. Колапсът на цените на акциите в Съединените щати, който започва на „Черния четвъртък", 24 октомври 1929 г., е последван от „Черния петък" (25 октомври), „Черния понеделник" (28 октомври) и " Черния вторник "(29 октомври). Тази катастрофа на пазара, известна още като катастрофата на Уолстрийт, поставя началото на Голямата депресия.

В четвъртък, 24 октомври 1929 г., когато Dow Jones Industrial Average достига ниво от 381.17 пункта, "балонът" се пука и започва паническа разпродажба на акции. Опитвайки се да се отърват от акциите си преди да се обезцени напълно, инвеститорите продават 12.9 милиона ценни книжа този ден. Индексът на Dow Jones се понижава за един ден с 11%. През следващите дни са продадени още 30 милиона акции, а цените се сриват и унищожават милиони инвеститори. Като цяло, през седмицата на паниката на фондовия пазар, пазарът спада с 40% и губи около 30 милиарда долара в стойностно изражение - повече, отколкото правителството на САЩ е изразходвало през цялата Първата световна война.

Банките, които преди това са финансирали закупуването на акции с техните заеми, не са били в състояние да се справят със ситуацията обявяват фалит. Милиони хора губят целия си капитал на фондовата борса, предприятията са лишени от кредитни линии и са принудени да затварят, което довежда до увеличаване на безработицата.

Пазарната катастрофа от 1929 г. има опустошително въздействие върху икономиката на страната и се определя като най-значимата причина за Голямата депресия.

Една от малкото ползи от катастрофата през 1929 година на американския фондов пазар е създаването през 1934 г. на регулаторен орган - Комисията по ценните книжа и фондовите борси, която разработва норми и правила, чрез които да се предотвратят подобни пазарни сривове.

5. Рецесията от 1937-1938 година. През този период американската икономика е рецесия, безработицата се увеличи от 4.5 милиона през 1937 г. на 11 милиона през 1938 г. Произведените стоки на склад нарастват опасно, което довежда до намаляване на търсенето и покачване на цените.

През 1936 г. в периода на възстановяване, властите затягат паричната и фискалната политика и по този начин провокират срива на икономиката през 1937-1938 година. Държавната хазна силно ограничава търговията със злато през февруари 1938 г., а Федералният резерв на САЩ (централната банка) намали дела на задължителните резерви за финансовите институции през април същата година и на следващата 1939 година бюджетният дефицит се повиши до 3% от БВП.

6. Петък, 13 октомври на 1989  година. Компанията UAL Corporation (United Airlines) , която съвсем скоро е трябвало да премине в ръцете на своите служители, като изкупят контролния пакет за 6.8 млрд. долара чрез емитиране на облигации на борсата, на 13 октомври, петък, 1989 година, компанията обявява, че не е могла да привлече необходимите средства. Притежатели на акции на UAL Corporation масово ги обявяват за разпродажба, което довежда до спад на индекса Dow Jones Industrial Average с 190 пункта само за един ден.

7. Последиците от терористичната атака на 11 септември 2001 година. Трагедията разтърси сериозно икономиката на САЩ. Бизнес центровете - кули, в Ню Йорк бяха унищожени, големите компании претърпяха загуби, нормалната инфраструктура и дейностите на градските служби се възстановяваха с дни.

Застрахователните компании трябваше да платят няколко милиарда долара на собствениците на разрушените кули на Световния търговски център. Тогава основният борсов индекс спада с 14%, което е най-големият седмичен спад в историята, превишавайки срива от времето на Голямата депресия. Живата си загубват пътниците в двата самолета, които се разбиват в кулите. Стресът накара много хора да не пътуват със самолет, тъй като се страхуваха от повторение на атаките, поради което много полети бяха отменени. Ползваше се по-безопасен транспорт.

8. Срив на фондовия пазар през 2002 година. Към първата половина на 2002 г. в сравнение с абсолютните максимални стойности, достигнати в началото на 2000 г., индексите буквално се сриват: Dow Jones (-37.5%), S&P-500 (-50%), Nasdaq Composite (-78%). Финансовите компании и и инвестиционните фондове започнват да преструктурират своите портфейли. Инвеститорите прехвърлят активи, които се търгуват на фондовия пазар, в сравнително безрискови активи, каквито по онова време са само държавни облигации.

Нарасналото търсене на тези дългови ценни книжа предизвиква рязък спад на тяхната доходност: в началото на 2000 г. доходността на 10-годишните държавни облигации в САЩ надхвърли 6.75%, след това в средата на 2003 г. тя падна до 3.14%, а за 2-годишните облигации спадна до почти 1%, което е историческо най-ниско ниво.

9. Финансовата криза 2007-2008 година. Тя започва с ипотечната криза в САЩ, провалите на банките и спад на цените на акциите, което „разчиства" пътя за световната икономическа криза. Нейното начало се свързва с ипотечната криза в САЩ, първите признаци на която се появяват през 2006 г. с намаляване на продажбите на жилища, а през пролетта на 2007 г. ескалира в криза на високо рисковите ипотечни кредити.

През лятото на 2007 г. ипотечната криза започна да се разраства във финансова и засяга не само Съединените щати, а започва до обхваща и целия свят. Започва фалитът на големите банки и опитите за тяхното спасява от националните правителства. Фалитът на Lehman Brothers на 15 септември 2008 г. беше особено важно събитие в ескалацията на кризата.

На 16 септември 2008 г. акциите на най-голямата американска застрахователна компания AIG спадат с 60%. Тя е основният емитент за застраховане на отпуснатите заеми срещу кредитно неизпълнение, които възлизат на десетки милиарди долари. Затрудненията, които започват с AIG, сриват целия пазар на застраховките срещу кредитно неизпълнение, създавайки още по-големи проблеми на финансовите пазари, отколкото фалита на самата Lehman Brothers.

Петте най-големи американски инвестиционни банки престават да съществуват в предишноти си качество: Bear Stearns беше продадена, Lehman Brothers обяви фалит, Merrill Lynch беше препродадена, Goldman Sachs и Morgan Stanley промениха своя бизнес и престанаха да съществуват като инвестиционни банки, заради големите рискове. Наложи се Федералният резерв да се намеси и оцелелите банки да получат подкрепа.

10. Flash Crash на 6 май 2010 година. Така беше наречен колапсът на американския пазар на акции на този ден. Индексът Dow Jones спадна с над 1000 пункта само в една сесия (или с 9%), което е най-големия дневен срив в историята на индекса.

Първоначалната причина за падането беше притесенението за кризата в Гърция. Когато Dow Jones се понижава с 3%, фондовият пазар започва да ускорява спада и в рамките на 5 минути се срива  600 пункта, а след половин час с почти 1000 пункта. В следващите 35 минути пазарът възстановява по-голямата част от понижението или 600 пункта.

Източник: vestifinance.ru и "Блумбърг"