Снимка: Wikipedia

Политическите лидери от всички краища на света очакват с нетърпение какво ще се случи на междинните избори в САЩ, другия вторник, на 6 ноември. "Аз не съм на бюлетината, но този вот е за мен. Така, че излезте и гласувате!", призова Тръмп и добави: "Тези избори ще бъдат за съдия Брет Кавано, за кервана, за закона и реда. Това е. Демократите се превърнаха в гневна, откачена тълпа. Вашият вот ще реши кой ще контролира Конгреса." Това са думи на президента на САЩ, които той написа в Twitter и които през последните дни се цитират от световните медии.

За какво ще бъде вотът

Дали от тези остри нападки ще се мобилизират привържениците на Демократическата партия или ще претърпят ново поражение. По-важно е след вота какво ще е политическото бъдеще на Доналад Тръмп, защото идният вторник ще се гласува за частична промяна на Кангреса на САЩ и от вота зависи дали новите конгресмени и сенатори ще подкрепят неговата политика или не. В Камарата на представителите надпреварата е за всички 435 места, а битката за Сената е за приблизително една трета от местата. В момента в двете камари доминират републиканците или както пишат американските медии: „в Конгреса доминира червеният цвят" (цвета на републиканците). Освен това, на междинните избори се гласува и за 36 от общо 50  щатски губернатори.

От изборите се интересува и светът, тъй като през двете години от встъпването му на президентския пост исканията и настроенията на Тръмп отекват с голяма сила върху целия свят.

Затова, както пише „Уолстрийт джърнал", от изборите се интересува и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, и китайският държавен глава Си Дзинпин, и иранският президент Хасан Рухани, както и политическите лидери от Европейския съюз и НАТО. Всички политици по целия свят с нетърпение очакват резултатите от междинните избори в САЩ.

Противници и съюзници на САЩ

Американските съюзници и противници ще се опитат да анализират резултата от междинния вот, за да разберат не само какво ще бъде политическото бъдеще на президента Доналд Тръмп, но най-вече неговата външна политика. Дали ще въведе санкции срещу Иран, ще има ядрени преговори със Северна Корея, ще денонсира ли договора с Русия за ядреното разоръжаване, ще издигне ли стена по границата между Мексико и САЩ, ще продължи ли конфронтацията с ЕС, обобщава „Ройтерс".

Някои чуждестранни лидери очакват Демократическата партия да се противопостави на атаките на администрацията на Тръмп относно международни споразумения, желанието му силно да ограничи имиграцията и тенденцията да налага нови и нови вносни мита. Страни като Северна Корея се надяват, че републиканците ще запазят влияние в Конгреса, за да продължат да подкрепят Тръмп, който за Пхенян е добронамерен към държавата им.

Експерти посочват, че тези избори са особено важни за целия свят, главно защото Тръмп е променил външната политика на САЩ. "Нашите политически процеси станаха толкова непредсказуеми, затова не е изненадващо, че целият свят ще наблюдава резултатите от изборите още по-отблизо и по-внимателно, отколкото преди", казва Ален Карлсън, директор на Програмата за китайски и азиатско-тихоокеански изследвания в Университета „Корнел", цитиран от „Блумбърг".

Северна Корея

Както посочва Сю Тери, експерт по Северна Корея в Центъра за стратегически и международни изследвания, севернокорейският диктатор Ким Чен Ун иска мирен договор за прекратяване на Корейската война. Битката е прекратена през далечната 1953 г., но все още няма сключен договор. Желанието на Ким да сключи формален договор е повратна точка в преговорите между САЩ и Северна Корея, които имат за цел да убедят режима на Ким да се откаже от своя ядрен арсенал. Самият Ким също е склонен да прекрати ядреното въоръжаване, за да отпаднат икономическите ограничения към страната му от развитите държави.

Тръмп се съгласи да проведе втора среща на високо равнище с Ким, която може да се проведе през следващите месеци. Конгресмените, особено демократите, са скептични по отношение на преговорите и някои открито заявяват, че Ким храни Тръмп с празни обещания. Конгресът ще трябва да ратифицира всеки договор, който официално отбелязва края на Корейската война.

Севернокорейските официални представители са загрижени, че Тръмп може да откаже да преговаря, ако демократите спечелят контрол върху Камарата на представителите и в Сената.

Китай

Тръмп обвини Китай, че се намесва в междинните избори, като се опитва да подкопае търговската политика на САЩ, и по-специално вносните тарифи, които администрацията наложи върху китайските стоки. Експерти смятат, че има доказателства, че правителството на Си Дзинпин се намесва в изборите. Въпреки това, без съмнение, китайските лидери много се интересуват от резултата от междинните избори.

"Китайците се надяват, че всичко, което се случва до момента, се дължи единствено на желанието на Тръмп и след изборите може да има по-големи шансове за разумен и конструктивен диалог със САЩ, ако представителството в Конгреса се промени", обобщава Бони Глейзър, директор на проекта „Китайската сила" в Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон.

Проф. Карлсън от Университета „Корнел" уточнява, че китайците не се притесняват толкова от промяната в американската реторика, колкото от непредсказуемостта на администрацията на Тръмп. "Мисля, че се нуждаят от по-ясна позиция на Съединените щати към Китай. Да бъдеш против Тръмп или за демократите не е едно и същото", добави проф. Карлсън.

Той смята, че през 2016 г. Пекин даде знак, че одобрява Тръмп, само защото Пекин беше против Хилари Клинтън, кандидатът на демократите за президент и критик на човешките права в Китай.

Иран

Целта на външната политика на администрацията на Тръмп е да изолира Иран. Затова не е чудно, че иранските лидери се надяват властта на Тръмп да бъде ограничена, тъй като няма да има силна подкрепа на Конгреса, или да започне да прилага план Б.

Целта на външната политика на администрацията на Тръмп е да изолира Иран. Нищо чудно, че иранските лидери се опитват да разберат дали да чакат отпътуването на Тръмп или дали трябва да излезе с план за Б.

„Това ще отнеме много време, за да бъд намерен отговор на този въпрос", казва Трит Парси, основател на Националния иранско-американски съвет, организация, която се стреми да насърчава подобряването на отношения между САЩ и Иран.

Най-важният въпрос за Иран остава съдбата на ядреното споразумение от 2015 г. Тръмп оттегли САЩ от тази многостранна сделка и отново прилага икономически санкции, които може да предизвикат срив на иранската икономика. Досега Иран заявява, че възнамерява да се придържа към споразумение, което забранява на Техеран да разработва ядрени оръжия, надявайки се, че САЩ ще могат да се присъединят отново към споразумението при нова администрация.

"Ако демократите постигнат добри резултати на изборите на 6 ноември и поемат контрола над Камарата на представителите и дори на Сената, това ще е добра възможност да се провери стратегията на Тръмп. При такъв резултат на изборите Иран може да се надява, че Тръмп ще бъде президент само за един мандат", обяснява Парси. В противен случай, по неговите думи, ако демократите покажат слаби резултати, "това ще засегне баланса в Иран и ще даде превес на онези сили в Техеран, които също искат страната незабавно да се оттегли от ядрената сделка и да предприеме много по-строг подход, вкл. и да продължи ядрената си програма".

Европейският съюз и НАТО

Тръмп не крие враждебността си към най-близките американски съюзници и алианса НАТО, създаден след Втората световна война. Европа чувства негативното отношение на президента.

Тръмп се отнася особено пренебрежително към трансатлантическите търговски отношения. „Никой не ни третира по-зле от ЕС", каза президентът на САЩ. Той удари 28-те държави от ЕС с вносни тарифи върху стоманата и алуминия, а европейските лидери в Брюксел отвърнаха с ответни тарифи върху някои от най-важните американски продукти, които се продават в Европа, като например мотоциклетите Harley-Davidson.

Отношението на президента към военния алианс на НАТО е същото. Тръмп го нарече "остарял" и е „реликва от студената война, предназначена да окаже натиск върху основните членове и да ги накара да правят големи финансови разходи за коалицията".

"Европейците биха искали да властта на Тръмп силно да се ограничи", каментира Михаел Волгемут, директор на Берлинския мозъчен тръст „Отворена Европа".

С други думи, „европейците се надяват на безпрецедентен колапс на републиканците следващата седмица", според Елмар Брок, председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент. Преди броени дни Брок каза в интервю за германска телевизия, че такъв резултат може да означава, че Тръмп ще се фокусира изцяло върху външната политика, защото вече няма да може да контролира вътрешните реформи. „Това обаче ще ни направи още по-нервни", обобщава Брок.