Снимка: pixabay

На морския транспорт принадлежат над 80% от всички световни товари. Всъщност корабоплаването играе основна роля в световната търговия.

От различни части на света, морският транспорт доставя стоки от всякакъв вид до други страни, като тези пратки се отличават със сигурност и бързина. Освен това, от икономическа гледна точка, това е и най-ефикасният и евтин начин за транспортиране на стоки.

Кои са основните морски търговски маршрути, които се използват в съвременния свят:

1. Проток Ламанша (Английският канал - за британците). Това е най-натовареният търговски маршрут в света. Протокът разделя Великобритания и Франция и свързва Северно море с Атлантическия океан. Дължина - 578 км, ширина на запад - 250 км, на изток - 32 км, най-малката дълбочина във фарватера - 23,5 м. Около 500 кораба преминават през канала ежедневно. Затова е протокът е определян като важен път за европейската търговия. Основните пристанища са: Портсмут, Саутхемптън, Плимут (Великобритания), Льо Хавър и Шербур (Франция).

2. Проток Малака. Свързва Малайски полуостров (Западна Малайция) с индонезийския остров Суматра. Това е основният маршрут, свързващ Индийския океан с Тихия океан, който осигурява комуникация между най-населените държави в света - Индия, Индонезия и Китай. Около 50 000 кораба преминават през пролива годишно, обслужвайки според различни оценки от една пета до една четвърт от общата морска търговия. През 2016 г. 16 милиарда барела петрол са транспортира през протока ежедневно, което го прави един от най-важните маршрути при транспортирането на „черното злато". Други продукти, които най-често се превозват от корабите по канала са: въглища, втечнен природен газ, палмово масло, индонезийско кафе.

3. Панамски канал. Изкуствено изкопан е и свързва Панамския залив с Карибско море и Атлантическия океан, намира се на територията Панама. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят. Дължината му е 81.6 километра, включително 65.2 километра пресичане на сушата и 16.4 километра по морския бряг, средната му обща ширина е 150 м, а дълбочината  - 12 м. Каналът се състои от две изкуствени езера, съединени с канали и реки с изкуствено по-дълбоко русло, а също така и с три системи шлюзове, които изравняват нивото на водата.

Изграждането на Панамския канал е един от най-големите и сложни световни строителни проекти, изпълнявани от човечеството. Неговото въздействие върху развитието на корабоплаването и икономиката като цяло в Западното полукълбо и по целия свят е безценно, което го определя като съоръжение с голямо геополитическо значение. Благодарение на Панамския канал вече не се обикаля Южна Америка, а морският маршрут от Ню Йорк до Сан Франциско е намален от 22.5 хил. км на 9.5 хил. км.

След разширението и изграждането на нови, по-обемни шлюзове през 2016 г. за по-големи кораби. След завършване на разширението, на 26 юни 2016 г. по обновения и разширен канал преминава първият кораб, китайският контейнеровоз Cosco Shipping Panama. Всяка година през канала преминават над 14 000 кораба, които превозват растително масло, мазнини, замразени храни, химикали, нефтохимически продукти, резервни части и зърнени храни.

4. Суецки канал. Свързва Средиземно море и Червено море и е изцяло на територията на Египет, макар че зоната на канала се възприема като условната граница между двата континента - Африка и Европа, и на практика е втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. В северния край на канала се намират пристанищните градове Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са Суец и Порт Тауфик.

Каналът позволява водният транспорт да се движи в двете посоки между Европа и Азия, без да се обикаля около Африка. Преди пускането на канала през 1869 година транспортирането на стоки между Средиземно и Червено е осъществявано чрез разтоварване на кораби и пренасяне със сухопътен транспорт. Първоначалната му дължина е 164 км и дълбочина 8 метра, След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193.3 км, дълбочина 24 метра и широчина 205 метра.

5. Проток Босфора. През най-краткия воден път между Европа и Азия преминават годишно около 48 000 кораба и около 132 кораба ежедневно, които транспортират предимно петрол, както и стоки за гражданска и военна търговия. Босфорът, който условно разделя Турция на две - евроепйска и азиатска, има специално място сред най-трудните протоци в света, заради интензивния трафик на транзитните кораби, фериботите, малките кораби за туристи, до 6 възела, и внезапните промени на времето през есенно-зимния период. Много корабни компании препоръчват капитаните да използват пилотни катери за транзитното преминаване през Босфора, където транзитната скорост не трябва да превишава 10 възела.

6. Ормузки проток. Дължината му е 195 километра, широчината в най-тясната му част е около 54 км., дълбочината достига 229 метра, и свързва Оманския залив на югоизток и Персийския залив на югозапад. Северното му крайбрежие принадлежи на Иран, а южното на Обединените арабски емирства. Разделен е на 2 транспортни коридора, всеки от които с широчина около 2.5 км с буферна 5-километровата зона между тях. Протокът е единственият морски път за износ на петрол и природен газ от района на Персийския залив за световния пазар.

В момента през протока се транспортира 33% от световния износ на петрол, а като се прибавят и петролните продукти, тогава през протока преминава около 40% от световния износ на суровината.

7. Датски проток. Намира се между островите Гренландия на северозапад и Исландия на югоизток, като свързва Гренландско море на Северния ледовит океан на североизток с Атлантическия океан на югозапад. Дължината му е около 520 км, широчината - около 260 км. Минималната дълбочина на фарватера е 227 метра, а максималната - 1600 метра. Датският проток е основният морски маршрут, който свързва пристанищата на Балтийско море с портовете на световния океан. Според експерти, около 3.2 милиона барела петрол и нефтопродукти се транспортират през пролива всеки ден ден, по окончателни данни за 2016 година.

8. Великата река Сейнт Лорънс. Това е главният воден път в Северна Америка, който преминава през Съединените щати и Канада и свързва Големите езера с Атлантическия океан. Устието на реката достига 130 километра, а дължината 1197 километра, по която има повече от 150 пристанища, след които се открояват Квебек, Монреал, Торонто, Хамилтън, Бъфало, Ери, Кливланд, Детройт, Чикаго. Кораби от различни части на планетата доставят милиони тонове товари годишно по река Сейнт Лорънс. Използването на тази речна система създава десетки хиляди работни места и всяка година донася приходи от милиарди долари.

9. Северен морски път. Преминава през моретата на Северния ледовит океан, известен и като Арктически океан (Баренцово, Бофорт, Бяло, Гренландско, Карско, Лаптеви, Норвежко) и частично Тихия океан (Беринговия проток). Дължината му от Санкт Петербург до Владивосток възлиза на 14 280 км. Северният морски път обслужва пристанищата на Арктика и големите реки от Сибир, по който се транспортира по вода гориво, оборудване, храна, дървен материал и природни ресурси. В момента този морски търговски маршрут не е твърде натоварен, въпреки това, според експертите, той е много обещаващ и вбъдеще ще се превърне в един от най-популярните в света.