Икономистите предупреждават, че растежът на Китай може да падне до 2% през следващото десетилетие и това може да се превърне в най-голямата заплаха за световната икономика, за което никой не говори...

"Времето на Китай като нововъзникващ пазар, който да движи световния икономически ръст може би наближава своя край", каза Марк Уилиямс главен икономист азиатски пазари в Capital Economics, по време на конференция в Сингапур, през миналата седмица.

По време на конференцията бяха посочени и други рискове пред китайската икономика, свързани с демографията. Те включваха проблема с дълга, намаляващото работно население и все по-слабите двигатели на производителността.

Китай бе силен производител сред нововъзникващите икономики, дори и в среда на забавяне на ръста му през последните години, но това ще приключи, смятат от Capital Economics. Ръстът в Китай може да падне до 2% през следващото десетилетие - от целените 6% през тази година, смята още Уилиямс. Той добави, че очакваният ръст от 2% е далеч под прогнозите за повишение между 5 и 6%, очаквани от Международния валутен фонд за следващото десетилетие.

Тези прогнози дойдоха в момент, когато китайският премиер Ли Къцян заяви на годишния Национален народен конгрес във вторник, че официалната цел за икономически растеж през тази година ще бъде от 6.0 до 6.5 процента, забавяйки се спрямо миналата година.

Ли предупреди също, че пред азиатската икономика ще има по-големи рискове, като каза: "Трябва да сме напълно подготвени за тежка борба".

Проблемът с дълга на Китай няма да изчезне, а истинската опасност е по направление на корпоративния дълг и дългът на домакинствата, а не толкова този на правителството, заяви на конференцията Юлиан Еванс-Притчард, главен китайски икономист от Capital Economics. Той обвини нарастващите нива на дълга за лошите практики на кредитиране.

"Политиците се опитват да изместят отпускането на заеми от държавните фирми към по-ефективните им частни партньори. Но досега резултатите са неблагоприятни", каза Еванс Притчард.

До края на миналата година китайският дял от световния дълг се е утроил, в сравнение с 2009-та година, когато бе последната финансова криза. През този период, кредитният бум в страната се радва на стабилен ръст, според прогнозни данни на Standard Chartered Plc.

Общият дълг на Китай – включващ този на домакинствата, компаниите и правителството, представлява 18% от общия световен дълг към края на миналата година, спрямо едва 6.1% от световния дълг през 2009-та година.

Нарастващата чуждестранна собственост на китайски дълг, допълнително повишава рисковете, смятат още анализаторите на банката.

Китайският дял от световния дълг е третия най-голям, след този на САЩ и еврозоната. Доларовата стойност на дълга на Китай е почти толкова, колкото този на еврозоната.

Дългът на домакинствата расте при нива, които са „притеснителни“, макар и от много ниска база, сочи още анализът. При ниво от 104%, дългът на домакинствата към дохода, е по-висок от този в САЩ. За сравнение това съотношение в САЩ, достигна до рекордни нива от 132% преди финансовата криза, стартирала именно от САЩ.

Особено притеснително е повишението на частния дълг който нараства от 135% от БВП на страната до 235% до края на 2016-та година.

Кредитният бум в Китай стартира през далечната 2008-ма година, когато масивни програми от стимули, бяха насочени в отговор на финансовата криза. Агресивно е било повишението между 2011 и 2016-та година, когато номиналните кредити към нефинансовия сектор са нараснали близо два пъти, според данни на МВФ.

Изследване на МВФ сочи, че именно кредитният бум в Китай е една от най-големите заплахи, която може да задейства световна финансова криза. Изследване на 43 кредитни бума сочи, че те са свършвали много зле, когато съотношението кредити към БВП са били над 100%, както е случаят с Китай в момента.

Данните също така показват, че капиталовите разходи на държавните фирми са по-високи в сравнение с преди няколко години, добави той. "Обслужването на съществуващия дълг ще бъде по-трудно, тъй като китайската икономика продължава да се забавя."

Евънс-Причард отбеляза, че истинският риск се крие в строителните предприемачи, които са взели назаем най-много за финансиране на закупуването на земя.

Някои анализатори заявиха, че Пекин може да стимулира забавянето на икономиката си през тази година чрез повече заеми, но Уилямс предупреди, че "ключовият момент" за китайската икономика досега е затягането на "заемите в сянка".

Банкирането в сянка се отнасят до дейности, извършвани от финансови компании извън официалния банков сектор и следователно подлежащи на по-ниски нива на регулаторен надзор и съответно носещи по-високи рискове. Държавните банки обикновено предпочитат кредитирането на компании, притежавани от правителството, и в резултат на това частните компании често се обръщат към "банкирането в сянка".

Производителност и работна сила

Освен проблема с дълга, Уилиямс заяви, че основните двигатели на бърз растеж в Китай също избледняват. Той посочи намаляващата работна сила - засегната от въведената през 70-те години политика за едно дете, и отслабването на двигателите на производителността.

В доклад от януари, Capital Economics прогнозира, че свиването на работната сила може да доведе до спад от около 0.5% на растежа на БВП до 2030 година.

Изследователската фирма посочи работещото население на Китай, което в момента намалява с около 0.2% годишно, като сериозен проблем пред бъдещия ръст. През 2018 г. в Китай са родени едва 15 милиона бебета - 12% спад от предишната година и почти една трета от официалните прогнози, направени преди три години. През 2015 г. Китай започна да позволява на двойките да имат две деца.

Но "основният натиск върху Китай ще дойде от много по-слабия растеж на производителността", добавя Уилямс.

Докато много нововъзникващи пазари разчитат на износа, за да стимулират производителността, делът на Китай на експортния пазар вече е много голям и ще трябва да разчита повече на вътрешния растеж, за да стимулира производителността, каза екнспертът.

"Единственият начин да се повиши производителността, ако не можете да го направите чрез инвестиране и изграждане на повече, е да се повиши производителността на работниците ... Това означава, че искате вашите компании да се приближат към технологичната граница", заключи Уилямс.

Още по темата:

Китайската икономика с най-слаб ръст от 1990-та година

Какво да очакваме от централните банки по света?

Следващата дългова криза стартира от Китай?