Снимка: iStock

Дефолтите по китайските корпоративни облигации - издадени както в щатски долари, така и в китайския юани, се повишиха сериозно през изминалата година, според данни на две банки.

Анализаторите обвиняват за затрудненията по-строгите монетарни условия, утежняващи високите разходи за заемите, както и репресиите срещу кредитирането в сянка.

Неплащанията по кредитите обаче, явно продължават и през тази година, макар и при далеч по-управляеми темпове, смятат експерти. Това обаче, не е добре за вече и без това високите и не особено стабилни нива на дълга в Китай, твърдят същите анализатори.

Икономическото забавяне и изключително строгите условия за кредитиране доведоха просрочията по корпоративния дълг до рекордно високо ниво. Според сингапурската банка DBS, просроченият в юани дълг е в размер на "безпрецедентните" 119.6 млрд. юана (17.8 млрд. щатски долара) - четири пъти повече от 2017 г., според доклад от февруари на банката.

Прогнозите на японската банка Nomura, предоставени на CNBC, са за още по-високи нива на дълг в просрочие - от 159.6 млрд. юана (23.8 млрд. щатски долара) през миналата година. Този обем също е приблизително четири пъти повече от прогнозирания от банката за 2017 г.

Офшорни корпоративни доларови облигации или дълг, деноминиран в щатски долари, издаден от китайски компании, следва същата тенденция. Според Nomura сумата на този дълг се е повишила до 7 млрд. oолара през 2018 г., от нула година по-рано.

"Китай стана свидетел на безпрецедентна вълна от неизпълнение на корпоративни облигации миналата година, в нов знак за колебания, които удариха финансовите пазари, тъй като забавянето се задълбочава", казват анализаторите на DBS в доклада.

Според DBS, енергийният сектор е просрочил 46.4 милиарда юана от плащания през 2018 г., което представлява почти 40% от всички просрочия в дълга, деноминиран в юана. Потребителските компании бяха следващите най-силно засегнати, според доклада на банката.

"Вълната на дефолти е много вероятно да се простре и през 2019-та година, като се има предвид намаления апетит за риск и големия размер на падежа, перспективата е лоша", казват от DBS, добавяйки, че тази година падежира корпоративен дълг на стойност в размер на 3.5 трилиона юана.

Високи разходи по заеми

Компаниите се сблъскват с по-строги парични условия, утежнени от високите разходи за заеми, казват от DBS, добавяйки, че реалните лихвени проценти са се повишили до 4.35% през януари, от -3.1% в началото на 2017 година.

"Наличието на кредити за рефинансиране остава затворено, въпреки многократното облекчаване на паричната политика от страна на централната банка на страната" смятат от  DBS, позовавайки се на данни от Народната банка на Китай. "Търговските банки остават предпазливи при отпускането на заеми на частни компании и финансово колебливи държавни предприятия."

Такива тежки монетарни условия "увеличават финансовия натиск върху китайските фирми", предупредиха от DBS, заявявайки, че "не предвещава нищо за способността им за погасяване на дълга".

Банката посочи сектора на недвижимите имоти и заяви, че "обезпокоително големият дял от последните заеми е дошъл под формата на краткосрочни облигации". Натискът за финансиране, с който се сблъскват строителните предприемачи, се изостря от забавянето на жилищното строителство, добави той.

Тъй като американската икономика е стабилна, Федералният резерв повишава лихвените проценти, за да предотврати прегряването на най-голямата икономика в света. Но с нарастването на лихвените проценти цените на облигациите падат и доходността на американския долар се увеличава.

Когато през миналата година юанът падна стабилно спрямо зелените пари, китайските компании спечелиха при облигациите в местна валута, но започнаха да срещат по-сериозни затруднения при дълговете в щатски долари.

Намаляване на кредитирането в сянка

Анализаторите също така обвиняват за рекордно високия процент на неизпълнение и мерките срещу банкирането в сянка, което оставя частните компании с по-малко парични потоци и следователно неспособни да изплатят дълговете си.

Банкирането в сянка се отнасят до дейности, извършвани от финансови компании извън официалния банков сектор и следователно подлежат на по-ниски нива на регулаторен надзор и по-високи рискове.

Трябва да помним, че в миналото регулациите бяха по-слаби по отношение на банковото кредитиране в сянка. Частните компании разчитаха на тези, когато не можеха да емитират облигации. Но правителството започна да се справя с този проблем през 2017 г., припомнят експерти.

Ситуацията се влоши, тъй като банковата система в сянка бе "основния кредитор на китайските компании, които не се класираха за банкови кредити", според Тианси Уан, старши кредитен анализатор във фирмата за управление на активи Robeco.

Държавните банки обикновено предпочитат кредитирането на компании, притежавани от правителството, които се считат за по-безопасни кредитополучатели от частните фирми. В резултат на това много частни компании се обърнаха към банкирането в сянка.

Още по темата:

Следващата дългова криза стартира от Китай?

Следващата финансова криза дебне зад ъгъла?

Защо следващите години могат да са ложи за щатските индекси?