Снимка: iStock

Последната кредитна криза в САЩ започна заради "надутия пазар" на ипотечни кредити. По-големият риск днес обаче е размерът на корпоративния дълг, особено този на високодоходните облигации. Това заяви Питър Боуквар, главен инвестиционен директор на Bleakley Advisory Group, цитиран от MarketWatch.

"По принцип рецесиите предизвикват мечи пазари. Икономическото забавяне свива потребителските разходи и корпоративните печалби и цените на акциите спадат. Това не е така, когато кредитният цикъл е под контрол. По-ниските цени на активите не са резултат от рецесията. Те причиняват рецесията. Това е така защото достъпът до кредитиране стимулира потребителските разходи и бизнес инвестициите", коментира Боуквар.

Експертът обвинява изкуствено ниските лихвени проценти на Федералния резерв (Фед).

"Трябва да разберем, че вече нямаме икономически цикли. Имаме само кредитни цикли, които се увеличават или намаляват, в зависимост от паричната политика. Когато Федералният резерв (Фед) намали лихвите единствената му функция е да ни насърчи да заемаме повече пари, а ние изглежда сме много добри в това. И обратно - когато Фед повишава лихвените проценти, ликвидността намалява и това ни възпира от поемане на повече задължения", казва Боуквар.

Припомняме, че Федералният резерв разтърси пазарите, като помрачи очакванията за повишаване на лихвените проценти тази година, което е сигнал за нормализиране на паричната политика.

Централната банка на САЩ намали прогнозите си за икономическия растеж, за инфлацията и за безработицата. Фед запази основния лихвен процент в диапазона 2.25 - 2.50%, като повтори обещанието да бъде "търпелив" относно паричната си политика.

Федералният резерв обяви, че ще започне да забавя разпродажбата на облигационния си портфейл през май и ще спре в края на септември, като ограничава месечния лимит за изкупуване до 15 милиарда долара вместо 30 милиарда долара, както обяви в края на миналата година. След това Фед има намерение да запази размера на баланса си „сравнително постоянен за известно време", като целта е да се свива постепенно.

"Дългът също повишава цените на активите. Съотношението дълг/БВП може още повече да нарасне. Когато започне да спада, инвеститорите ще искат да продават. Тогава идва трудната част: На кого ?", пита Боуквар.

"Засега ликвидността на пазара на облигации е добра, защото хедж-фондовете и другите небанкови кредитори са запълнили празнината. Проблемът е, че те не са истински маркет-мейкъри. Това означава, че всички оферти могат „магически“ да изчезнат точно когато най-много са ви нужни. При мечи пазар продавате това, което можете, а не това, което искате. Ситуацията никак няма да е хубава. Кредитният срив неминуемо ще доведе до рецесия", коментира Боуквар.

Думата "рецесия" предизвиква спомени за финансовата криза от 2007-2009 г. - най-тежката криза от 30-те години на миналия век, когато индексът S&P 500 се срина с 57% от своя връх до най-ниското си ниво.

Федералният резерв повиши целевия си лихвен процент от 1% през юни 2004 г. до 5,25% през юни 2006 г., но основното събитие, което доведе до кризата беше надутият пазар на ипотечни кредити.

По подобен начин централната банка увеличи лихвения процент от 4.75% през юни 1999 г. на 6.5% през май 2000 г. Въпреки това леката рецесия от 2001 г., която последва, главно се дължеше на срива в технолгичните акции в края на 90-те години, когато технологичният индекс Nasdaq загуби 78% от стойността си.

Рецесията от 1973-1975 г., втората по дълбочина от 30-те години на миналия век насам, беше резултат от хеджирането срещу инфлацията и прекомерно много запаси в икономиката в началото на 70-те години. Тогава S&P 500 се понижи с 48.2%. Повишението на федералните лихви от 9% през февруари на 1974-та година до 13% през юли на същата година, също допринесе значително за кризата.

Останалите осем рецесии след Втората световна война не бяха резултат от големи финансови или икономически изблици, а само нормално забавяне на икономическия цикъл и прекомерно доверие на инвеститорите. Средният спад на S&P 500 по времето им е бил от 21.2%.

В момента не виждам някакви големи икономически или финансови балони, които чакат да бъдат "спукани". Единствените възможности за по-голяма криза идват по направление на свръхзадлъжнялостта между нефинансовите корпорации в САЩ и тежките заеми в долари от нововъзникващите пазарни икономики.

Жилищният пазар в САЩ все още не се е възстановил напълно от финансовата криза, а финансовият сектор все още намалява задлъжнялостта си от кризата. Дългът на потребителите остава значителен, но далеч от своя връх през 2008 г. по отношение на доходите на домакинствата.

Следователно рецесията, която може да се случи е много вероятно да е сравнително "мека" и да видим понижение на широкия щатски индекс S&P 500 в размер на средното от около 20-21%, което е нива от 2 305 за широкия индекс, или не много далеч от дъното при 2 351 от Бъдни вечер на 2018 година.

Още по темата:

S&P 500 с идеалната сделка?

Тази инвестиция никога не е губила пари

Защо щатските индекси могат да са лоша инвестиция следващите години?