Снимка: Flickr

На днешното си заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) отново запази рекордно ниските си лихвени проценти, според очакванията на финансовите пазари, предаде CNBC.

Управителният съвет на банката взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0.00%, 0.25% и -0.40%.

Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на 2019 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

ЕЦБ възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Управителният съвет на ЕЦБ може да изчака до юни, преди да вземе решение колко точно стимули са необходими, на фона на несигурността по отношение на световната търговия, което продължава да замъглява перспективите пред еврозоната. Сред факторите, които тежат на настроенията, е и излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС).

От протокола от предишното заседание на ЕЦБ стана ясно, че някои от банкерите са изразили загриженост относно страничните ефекти от продължителния период на отрицателни лихвени проценти, включително за ефекта им върху печалбите на банките и финансовата стабилност.

Загрижеността около страничните ефекти от ниските лихви се повиши след решението на ЕЦБ да продължи да поддържа сегашните ниски лихвени проценти поне до края на 2019 г. Някои от членовете на Управителния съвет първоначално са подкрепили по-дълъг срок – включващ и първото тримесечие на 2020 г., но в крайна сметка са стигнали до консенсус в подкрепа на предложението на главния икономист на ЕЦБ Петер Прает.

Припомняме, че на 7-и март ЕЦБ обяви нова програма за евтино кредитиране на търговските банки, която ще стартира от септември (т.нар. TLTRO III).

TLTRO III са заеми, които ЕЦБ предоставя на евтини цени на банките в еврозоната. В резултат на това кредиторите са в състояние да осигурят по-добри условия за кредитиране на клиентите, което от своя страна стимулира реалната икономика.

Според оповестените през миналата седмица протоколи от последното заседание, някои от членовете на ЕЦБ са настоявали, че централната банка не трябва да повишава основните си лихвени ставки преди март 2020 година.

"ЕЦБ може да пренастрои смесените си политики на едно от предстоящите си заседания, ако икономическата и инфлационна перспектива се развиват по-неблагоприятно от очакваното", показва стенограмата от последното заседание.

Централните банкери са предупредили, че редица външни рискове натежават върху силно експортно-ориентираната икономика на еврозоната - от търговските напрежения между САЩ и Китай до евентуален неконтролиран Brexit (излизане на Великобритания от ЕС без двустранно споразумение).

Докато членовете на ЕЦБ все още се надяват на възстановяване на икономическия растежа през втората половина на 2019 година, в същото време те са признали на срещата през март, че подобни прогнози могат да се считат за оптимистични.

"Някои от факторите, които стоят зад икономическото забавяне, като например представянето на Китай, едва ли ще изчезнат след няколко месеца. Постоянната несигурност може да започне да оказва по-силно отрицателно въздействие върху инвестициите", посочват участници на последното заседание на ЕЦБ.

Тъй като лихвените проценти вероятно ще останат отрицателни за още известно време, някои от членовете на централната банка са изразили загриженост, че постоянно ниските лихвени проценти могат да навредят на търговските банки в региона.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?