Снимка: iStock

Финансовите пазари са подложени на маниакално-депресивни цикли и това е особено силно изразено през последните години. По време на рискове инвеститорите - движени от „животински духове" - произвеждат бичи пазари, пенливост, а понякога и докрай надути балони; в крайна сметка, обаче, те преодоляват някои негативни шокове, като стават твърде песимистични, намаляват риска и предизвикват корекция или мечи пазар. Обобщението прави професорът по икономика в Нюйоркския университет Нуриел Рубини* в коментар за Project Syndicate.

След като цените на американските и глобалните акции се покачиха рязко през 2017 г., пазарите започнаха да се колебаят през 2018 г. и станаха напълно депресирани през последното тримесечие на годината. Това бягство от риска отразява загрижеността за гобалната рецесия, китайско-американските търговски напрежения и сигналите на Федералния резерв (Фед), че ще продължи да повишава лихвените проценти и да се стреми към количествено затягане на икономиката. Но от януари тази година пазарите отново се засилиха, така че някои мениджъри на активи дори прогнозираха рязко и драматично покачване (melt up - противоположното на рецесията) на пазарите над повишените вече нива, движено отчасти от паника на инвеститори, които не искат да пропуснат възхода, а не от подобрения на активите.

Възход на облекчението

На пръв поглед може да се приеме, че този последен цикъл на апетит за риск ще продължи до края на годината. Като начало е растежът на икономиката в Китай, който се стабилизира благодарение на друга група от макроикономически стимули в азиатската държава, които намаляват страховете за трудно приземяване. САЩ и Китай може скоро да постигнат споразумение, за да предотвратят ескалацията на продължаващата търговска война. В същото време се очаква американският и глобалният икономически растеж да се увеличат до известна степен през втората половина на годината, а твърдият Brexit беше предотвратен, след като ЕС удължи крайният срок за напускането на Обединеното кралство на Съюза до 31 октомври 2019 г. Перспективите за еврозоната много ще зависят от Германия, където растежът може да се възстанови, когато глобалните насрещни ветрове спаднат след общото подобряване на световната икономика.

Нещо повече, централните банки, особено Федералният резерв на САЩ, отново се превръщат в супер миролюбиви и това изглежда ги е накарало да се откажат от политиката си на затягане - условия, които доведоха до рискове в края на 2018 г. Промяна има и на политическия фронт - шансовете за процедури за импийчмънт в САЩ спаднаха рязко с публикуването на доклада на Мюлер, който изчиства Доналд Тръмп от обвиненията в криминални конспирации (макар че все още остава обвинението за възпрепятстване на правосъдието). Сега, когато разследването за намесата на Русия в президентските избори приключи, Тръмп може да прекрати или поне да намали дестабилизиращите си изявления (или туитове), които биха могли да разклатят фондовия пазар, като се има предвид, че този пазар е ключов показател, чрез който американският президент оценява собствения си успех.

И накрая, за положителния обрат може да повлияят по-силните пазари, които ще стимулират икономическия растеж, който пък на свой ред може да доведе до още по-високи пазарни стойности.

Ще има ли попътен вятър

Сега основният въпрос е: Това развитие може или не може да осигури ясно плаване до края на годината? И докато пазарите вече оценяват посочените положителни възможности, други фактори могат да предизвикат нов епизод на риск.

Първо, съотношението цена / печалба е високо на много пазари, особено за американските акции, което означава, че дори и скромният отрицателен тренд може да предизвика корекция. Всъщност, американските корпоративни печалби са толкова високи, че тази година може да има „рецесия на доходите", ако растежът остане около 2%, докато производствените разходи могат да се увеличат само при тесен пазар на труда, какъвто едва ли ще се случи.

Второ, има повишени рискове, свързани с мащаба и структурата на дълга на корпоративния сектор в САЩ, поради преобладаващите кредити с ливъридж, високодоходни облигации „боклук" и „паднали ангели", чиито дългови книжа бяха понижени от инвестиционен клас до статут на почти нежелани за покупка или продажба. Освен това секторът на търговските недвижими имоти е обременен със свръхкапацитет, тъй като строителите строят повече от търсенето. На този фон всеки знак за забавяне на растежа може да доведе до внезапно увеличение на цената на капитала за силно задлъжнели фирми, не само в САЩ, но и на нововъзникващите пазари, където значителен дял от дълга е деноминиран в долари.

Трето, ако приемем, че икономическият растеж на САЩ се запази, пазарните очаквания за по-миролюбива политика на Фед вероятно ще се окажат неоснователни. По този начин решението на Фед да не намалява лихвите до края на годината може да изненада инвеститорите и да предизвика корекция на пазара на акции.

Четвърто, надеждите за разрешаване на китайско-американската търговска война също може да не се случат. Дори и с едно съмнение конфликтът може отново да ескалира, ако някоя от страните заподозре другата, че не е спазила догвореностите. И други проблеми може да провалят търговското споразумение, а ко например Конгресът на САЩ не успее да ратифицира преработената Северноамериканска спогодба за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико или ако Тръмп въведе вносни тарифи за автомобили от Европа.

Пето, икономическият растеж в Европа е много крехък и може да бъде възпрепятстван от някой от многото политически фактори - от силното представяне на популистки партии на предстоящите избори за Европейски парламент до политическа или икономическа криза в Италия. Проблемът е, че това ще се случи в момент, когато паричните и фискалните стимули в еврозоната са ограничени и интеграцията в региона е в застой.

Шесто, много нововъзникващи пазарни икономики също са силно изложени на политически рискове. Това се отнася за Мексико, Бразилия, Аржентина, Турция, Иран и Венецуела. Последната група от стимули в Китай натовари корпоративен сектор с още по-голям финансов риск, поради което  стимулите може да се окажат недостатъчни за повишаване на темповете на икономически растеж.

Седмо, президентът Тръмп може да реагира на доклада на Мюлер агресивно, а като се има предвид, че президентските избори са през 2020 г., той би могъл да ожесточи битките си с демократите и да изстреля нови залпове в търговската война, да подреди борда на Фед с неквалифицирани приятели, да тормози Фед да намали лихвите или да ускори с още едно вдигане на тавана на дълга на правителството , или с нови ограничения на имиграционната политика. В същото време подходът на администрацията на Тръмп към Иран и Венецуела би могъл да окаже допълнителен натиск за повишаване на цените на петрола, който поскъпна от миналата есен и се оказа задържащ фактор за икономическия растеж.

И накрая, все още сме в условия на нисък потенциал за икономически растеж , поддържан от високото ниво на частен и публичен дълг, нарастващо социално неравенство и повишаване на геополитически рискове. Повсеместното противопоставяне на популистите срещу глобализацията, търговията, миграцията и технологиите със сигурност ще има отрицателно въздействие върху растежа и пазарите.

Затова, въпреки че последната любовна връзка на инвеститорите с пазарите на акции може да продължи до края на тази година, тя ще остане капризна и нестабилна връзка. Всеки набор от негативни фактори може да предизвика нова вълна от пазарни рискове и съответно до рязка корекция на пазара. Въпросът вече не е дали ще се случи, а кога.

*Нуриел Рубини e професор по икономика в Нюйоркския университет и главен изпълнителен директор на макро асоциацията на негово име, бил е старши икономист по международните въпроси в Белия дом по време на администрацията на Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, Федералния резерв на САЩ и Световната банка.

Още по темата:

Забавяне на икономическия растеж в САЩ, прогнозират икономисти

Пол Кругман: Рецесия е възможна още през тази година

Рубини: 10 причини защо ще видим рецесия до 2020-та година