Снимка: БГНЕС

Катастрофата на руския лайнер Sukhoi Superjet 100 на авиокомпанията "Аерофлот" миналата неделя, при която загинаха 41 пътници и членове на екипажа, е причинена от мълния, поразила самолета след излитане от московското летище „Шереметиево" за Мурманск. След 28 минути полет, екипажът решава да се върне спешно на московското летище.

Пилотите успяват да приземят самолета при втори опит, поради лошите метеорологични условия. При кацането се чупят колесниците и двигателите се запалват, а огънят обхваща задна част на самолета.

Ощ същия ден въздушният превозвач информира, че екипажът на самолета е направил всичко възможно да спаси пътниците. Евакуацията е извършена само за 55 секунди, при норма от 90 секунди, а командирът напуска последен самолета, твърди в съобщение до медиите „Аерофолт". Предстои разследване, за да се установи причината за трагедията, отнела 41 човешки живота.

Това, обаче, не е единствения случай на поразен от мълния самолет, ето още 7 такива случая:

26 юни 1959 г., Милано (Италия), самолет Lockheed L-1649A Starliner. Загиват 9 членове на екипажа и 59 пътници. Това е най-голямата авиокатастрофа за Италия и първата с участието на произведен от Lockheed самолет L-1649. Той е изпълнявал международен полет TWA 891 по маршрута Атина - Рим - Милано - Париж - Чикаго. Според показанията на местните жители, те чули силен гръм в небето, а след това видели самолета облян в ярка светлина, който се разбил още във въздуха на парчета, след което около 17:35 часа местно време останките са паднали на земята близо до град Олгиате-Олона и на 32 км северозападно от летището на Милано. Останките са разпръснати на голяма площ, като опашката е открита в текстилна фабрика, двигателите по пътя между Mарина и Кастелано, а други останки на разстояние до 50 километра. Всички на борда загиват.

12 август 1963 г., Лион, Франция, самолет Vickers 708 Viscount. Загиват 8 членове на екипажа и 16 пътници също след поразяване от мълнии. Освен това, според някои източници, в допълнение към мъртвите на борда на самолета, катастрофата е причинила смъртта на един човек на земята.

8 декември 1963 г., Елктън, щата Мериленд, САЩ, самолет Boing 707. Загиват 73 пътници и 8 членове на екипажа на борда. Лайнерът Boeing 707-121 на авиокомпанията Pan American, изпълняващ полет от Сан Хуан до Филаделфия, е поразен от мълния. Поради лошите метеорологични условия на летището във Филаделфия, полет 214 е принуден да кръжи в зоната за изчакване. Много скоро екипажът алармира за бедствие, а управлението излиза от контрол и връзката е прекъсната. Пилот на друг самолет съобщава, че полет 214 е погълнат от пламъци.

Горящият лайнер се разбива на изток от Елктън, а това е най-голямата самолетна катастрофа в щата Мериленд. След разследване се установява, че трагедията се случила вследствие на гръмотевични удари върху самолета, което е довело до експлозия на резервоара за гориво и експлозия, която откъсва цялото ляво крило.

24 декември 1971 г., Пуерто Инка, Перу, самолет Lockheed L-188A Electra. Загиват 6-членния екипаж и 85 пътници. Час след излитане самолетът попадна в гръмотевична буря и мълния го удря, когато се намира над тропически гори на височина от 3000 метра. Самолетът избухва и се разпада във въздуха, а останките му са открити в радиус от 4 км от мястото на взрива.

 9 май 1976 г., Мадрид, Испания, самолет Boing 747. Загиват 10-членния екипаж и 7 пътници. При снижаване за кацане, самолетът е поразен от мълния, след което резервоарът експлодира, следствие на което лявото крило се откъсва и самолетът е обхванат в пламъци още във въздуха.

5 септември 1980 г., Милано, Италия, самолет Lockheed L-100-20 Hercules. Загива 8-членния екипаж след удар от мълния и пожар на борда, но няма загинали пътници, защото сомолетът е поразен на земята преди пътниците да се качат в него.

8 февруари 1988 г., недалеч от Есен, Германия, самолет Swearingen SA227AC Меtro. Загиват двама членове на екипажа и 19 пътници. Самолетът е изпълнявал полет от Хановер до Дюселдорф, но се разбива недалеч от Есен. Разследването показа, че причината за трагедията е мълния, която създава проблеми с електрическото оборудване, а по-късно и с навигационните уреди. Пилотите се опитват да кацнат сляпо, защото уредите в кабината им не работят, но след две минути неконтролируем полет, се разбива на земята.

Източници: ТАСС, IATA и vestifinance.ru