Снимка: iStock
След налагането на мита на китайски внос за 200 милиарда долара, от администрацията на Тръмп, в края на миналата седмица, сега "топката" е в полето на Китай. И след като обяви, че ще наложи реципрочни мита на американски внос на стойност 60 милиарда долара, Китай представи и какви са исканията на страната, за да спре търговската война. И те са формулирани в три точки:
1. Китай иска от САЩ да премахне всички тарифи на китайски стоки.
2. Китай иска обемът от стоки, които трябва да купува от САЩ да е реалистичен.
3. Китай иска "суверинитетът и достойнството" на страната да бъдат зачитани.
Един от основните пунктове в исканията - точка 2, изглеждат напълно логични и приемливи. Става въпрос за обема на американските стоки, които администрацията на Тръмп иска Китай да купува.
В повечето случаи САЩ не можеха дори да задоволят китайското търсене на стоки, без да объркват веригите за доставки или да променя производството. Ако Китай купи достатъчно стоки, за да затвори търговския си дефицит със САЩ, това би променило фундаментално икономиката на страната по начин, за който не е готова, смятат пазарни наблюдател.
Администрацията на Тръмп, на практика иска от Китай да купува толкова американски стоки, че да промени самата природа на китайската икономика, превръщайки я от нетен кредитор в нетен длъжник.
Американските преговарящи настояват Китай да приеме закони, които да дадат на чуждестранните компании правото да се обръщат към правителството, ако им откраднат интелектуалната собственост, или ако са принудени да правят технологични трансфери.
За Китай приемането на такива закони по заповед на чужда сила е нарушение на нейния суверенитет. За администрацията на Тръмп това е част от прилагането на търговската сделка и няма да премахне тарифите, докато не види тези механизми. Или по искането от точка три, може все още да има сериозно разминаване между преговарящите супер-сили.
През март анализаторите на Citigroup Дана Питърсън и Катрин Ман написаха, че всъщност САЩ не могат да продават на Китай, без да нарушават търговията със своите партньори или да променят структурата на американското производство.
Цитирайки данни от Международния търговски център, Питърсън и Ман стигнаха до извода, че САЩ могат да повишат моментално с 19 милиарда долара износа на соя за Китай, но това е всичко.
САЩ вероятно могат да увеличат доставките на соеви продукти в Китай в краткосрочен план, както и на избрани меса. Въпреки това, задоволяването на предложените 1.2 трилиона долара допълнителни доставки на стоки за Китай в продължение на шест години, включително енергия, машини и технически продукти, ще изисква големи корекции в настоящите търговски отношения на САЩ и Китай, както и промяна на конфигурацията на вътрешното производство на САЩ.
Част от проблема е, че има разминаване между това, което Китай иска и това, което САЩ е готов да предложи. Например, САЩ биха искали да продават повече самолети на Китай, но Китай няма интерес в тази насока. Китай иска повече американска електроника, но САЩ не иска да им продава.
Според Питърсън и Ман: "Китай се отличава с най-голямото търсене на соя, смарт карти, електронни интегрални схеми, светодиодни лампи, пътнически автомобили, части и аксесоари за моторни превозни средства; големи самолети; фармацевтични продукти и "други машини".
В някои случаи САЩ дори ще трябва да променят протоколите за национална сигурност, за да търгуват стоки, които Китай действително иска. В други случаи - като високотехнологичните автомобили - има проблеми с интелектуалната собственост.
Позовавайки се на данните от Федералния резерв, Питърсън и Ман посочват, че когато става въпрос за храни, моторни превозни средства, полупроводници и космическа индустрия, САЩ са на или са близо до нивата на пълно производство и капацитет. Що се отнася до енергетиката и домашните птици, САЩ не разполагат с достатъчно, за да продават, за да отговорят на китайското търсене.
Въпреки че рекордното двустранно търговско салдо на Китай със САЩ от 2018 г. е ключов мотив в изказванията на много политици, по-широкият баланс по текущата сметка на страната продължава своя многогодишен спад и отбеляза лек дефицит през първата половина на годината.
Неотдавна през 2015 г. Китай имаше най-голям излишък по текущата сметка в света (в абсолютно изражение, макар и не по отношение на размера на икономиката). Сега прогнозите са за скромни дефицити през 2019 и 2020 г., превръщайки Китай от най-големия износител на капитали в света до скромен вносител на капитали.
Няма нищо лошо в това да бъдеш вносител на капитал - като САЩ е типичен пример за това. Но за да се поддържа дефицит по текущата сметка, има нужда от много ликвидни активи за купуване от чужденци. А Китай няма такива.
Като пример може да се посочи, че пазарната капитализация на S&P 500 е близо 110% от БВП на САЩ. За сравнение тази на индекса Shanghai Composite е едва 30% от БВП на Китай.
За Китай да финансира постоянен дефицит по текущата сметка от 3% ще изисква брутни чуждестранни пасиви от близо 80% от китайския БВП, казват анализатори. Това звучи високо, но не е немислимо. Например, САЩ сега поддържат брутни чуждестранни пасиви, равни на 175% от БВП.
Изграждането на такива активи обаче отнема време. И Китай се опитва, но просто се присъедини късно към играта. Страната все още развива истински вътрешен пазар на облигации, например.
Още по темата:
Колко загубиха финансовите пазари заради търговската война?
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.03 | ▼0.26% |
USDJPY | 156.18 | ▲0.53% |
GBPUSD | 1.22 | ▼0.55% |
USDCHF | 0.92 | ▲0.43% |
USDCAD | 1.45 | ▲0.47% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 748.10 | ▲0.90% |
S&P 500 | 6 042.16 | ▲1.15% |
Nasdaq 100 | 21 633.50 | ▲1.90% |
DAX 30 | 21 015.00 | ▲1.18% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 105 809.00 | ▲5.84% |
Ethereum | 3 431.24 | ▲3.74% |
Ripple | 3.24 | ▼0.08% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 77.26 | ▼0.94% |
Петрол - брент | 79.44 | ▼0.63% |
Злато | 2 705.67 | ▼0.33% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 538.62 | ▲0.15% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 108.54 | ▲0.02% |
Germany Bund 10 Year | 131.75 | ▲0.13% |
UK Long Gilt Future | 91.56 | ▲0.27% |