Снимка: iStock

Еврозоната трябва чувствително да засили вътрешното търсене, включително чрез по-големи публични инвестиции, ако иска да устои на слабостта зад граница. Това заяви новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от "Ройтерс".

"Отговорът се крие в превръщането на втората най-голяма световна икономика в такава, която да е отворена за света, но и уверена в себе си - икономика, която използва в пълна степен потенциала на Европа, за да разгърне по-високи темпове на вътрешно търсене и дългосрочен растеж", коментира Лагард по време на европейска банкова конференция.

Тя потвърди, че ЕЦБ ще свърши своята работа, продължавайки "да подкрепя икономиката и да реагира на бъдещи рискове", като същевременно наблюдава "страничните ефекти" от нейната прекалено разхлабена парична и лихвена политика.

"ЕЦБ ще постигне целта по-бързо, ако намира помощ и от други политики, като един от ключовите елементи е фискалната политика в еврозоната", подчерта Лагард.

Според Лагард има две основни предизвикателства, пред които е изправена световната икономика в наши дни. "Първото се отнася до променящия се характер на световната търговия, като има промени и от по-структурен характер. Второто предизвикателство е свързано с вътрешния растеж в развитите икономики".

"Стимулиращата политика на ЕЦБ е ключов двигател на вътрешното търсене. Тази позиция остава в сила", подчерта Лагард.

Тя подчерта важността на публичните инвестиции, призовавайки общоевропейските фондове да бъдат изразходвани за превръщането на блока в "по-дигитален и по-екологичен".

"Инвестициите са особено важна част от отговора на днешните предизвикателства, тъй като те са от полза като за днешното търсене, така и за утрешното предлагане", каза Лагард.

Според Лагард продължаващото търговско напрежение и геополитическата несигурност допринасят за забавянето на растежа на световната търговия, който се е увеличил едва наполовина спрямо миналата година. "Това е най-ниският ръст, който някога сме виждали", подчерта шефът на ЕЦБ.

Кристин Лагард заяви, че тези несигурности са се оказали по-трайни от очакваното и това очевидно се отразява на еврозоната. Тя отбеляза, че през тази година се очаква икономически растеж от 1,1%, "което е много по-ниско, отколкото прогнозирахме".

"Започваме да наблюдаваме глобална промяна, задвижвана главно от развиващите се пазари, от външно към вътрешно търсене, от инвестиции към потребление и от производство към услуги", предупреди Лагард.

Лагард предположи, че икономиката на еврозоната ще има голяма полза от завършването на единния цифров пазар, единния капиталов пазар и единния пазар на услуги.

"Еврозоната е по-бавна, за да прегърне иновациите и да извлече полза от цифровата епоха, отколкото други като САЩ", отбеляза Лагард и добави, че завършването на единния цифров пазар ще доведе до "ежегодни ползи от над 170 милиарда евро".

Кристин Лагард подчерта важността на завършването на икономическия и паричен съюз, което да осигури "достатъчна защита срещу моралния риск, за да се обезкуражи по-ниската спестовност".

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?