Снимка: iStock

Днес Кристин Лагард ще председателства първото си заседание на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), пише "Файненшъл таймс".

"Фокусът на пазарите в момента е насочен не толкова към лихвените проценти или покупките на активи, колкото  към „стратегическия преглед“ на целите и инструментите на ЕЦБ", коментира Реза Могадам, вицепрезидент на Morgan Stanley и бивш ръководител на европейския отдел на Международния валутен фонд (МВФ).

Пазарите се питат: Може ли целта за инфлацията да е например 1 на сто, вместо „под, но близо до 2 процента“ и може ли да бъде понижена целта на ЕЦБ?

Критиците на целта от 2% цитират три аргумента. Първо, безполезно е да се борим със структурните сили, които стоят зад ниската инфлация, като технологиите и застаряването. Второ, на сегашните нива потребителите и инвеститорите почти не отчитат инфлацията, камо ли да основават решенията си на нея, и това може би е същността на ценовата стабилност. Трето, преследването на 2-процентна инфлация надува цените на активите и посява семената на следващата криза.

Наскоро новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че централната банка ще действа "решително" за възстановяване на стабилността на цените в еврозоната по време на нейното председателство.

"Позицията на ЕЦБ за приспособяваща лихвена и парична политика е ключов двигател на вътрешното търсене по време на икономическото възстановяване и тази позиция на централната банка остава в сила", заяви Лагард в реч пред Европейския парламент.

"Би било преждевременно да се впускаме в дебати относно точният обхват, посоката и времевият график на нашия преглед, тъй като въпросът все още не е обсъден подробно от Управителния съвет. Това, което обаче мога да потвърдя, е, че прегледът на стратегията ще се ръководи от два принципа: задълбочен анализ и непредубеденост", отбеляза Лагард.

Лагард призна за наличието на странични ефекти от прекалено разхлабената парична и лихвена политиката на ЕЦБ, а именно от отрицателните лихвени ставки, "количественото улеснение" и евтините дългосрочни банкови заеми, отбелязвайки, че предстоящият преглед ще се опита да предостави по-добро разбиране за това как дългосрочните тенденции влияят върху това, което централната банка може да контролира.

Инфлацията все още не успява да се върне към целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2% въпреки годините на наливане на ликвидност във финансовата система, а централната банка става все по-загрижена, че нейните политики могат да застрашат финансовата стабилност.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?