Снимка: iStock

Аржентина обяви банкрут по дълговете си в понеделник, което е деветият ѝ фалит от 1827 г. насам, с което страната постави глобален рекорд в тази категория, предаде Zero Hedge. За последен път тя беше в несъстоятелност преди шест години, през 2014 г.

Страната обяви късно снощи българско време, че отлага плащанията на задължения за 10 млрд. долара, изтеглени по закона за нуждите и спешността. Тъй като те бяха изтеглени по местна регулация, средствата не подлежат на международен арбитраж - нещо, заради което някои южноамерикански страни изгубиха дори и военноморски плавателни съдове в миналото. Мярката е в сила до края на годината.

Първият ѝ банкрут идва малко над 10 години след обявяването на независимост на страната, през 1827 г., а тенденцията показва, че всички междинни фалити са били предшествани от период на бурен икономически растеж, посочват от изданието. Причините за това са две и те са свързани.

Първата е, че страната инфлира значително валутата си чрез увеличаване на паричното предлагане, а втората е, че това, в комбинация с банкирането с частични резерви, което днес се наблюдава по цял свят, довежда до бумове, но след това и до рецесии и банкови кризи, тъй като се изкривяват сигналите на пазарите.

Така изглежда хрониката на фалитите на Аржентина от независимостта си от Испания до днес:

    1827 г.

Първото десетилетие на независимост е период на скоростен растеж, но захранван от продажбата на държавни ценни книжа в Лондон, тогава финансовото сърце на света. Лихвите по задълженията обаче нарастват в средата на 20-те години, което за две години довежда Аржентина до толкова тежък фалит, че изминават три десетилетия, преди тя да поднови обслужването им.

    1890 г. - Барингсовата криза

За да финансира нуждите на индустрията, Аржентина възобновява тегленето на международни кредити през втората половина на XIX в. Един от най-големите инвеститори в страната по това време е Barings Bank, които подпомагат производството, железниците и селското стопанство. Но с взривяването на имотния балон, инвеститорите скоростно се изтеглят от навлязлата в рецесия страна, която е изправена и пред банкова паника.

Поради липсата на средства, тя е принудена да преустанови плащанията на задълженията си отново, а президентът Мигел Хуарес Келман подава оставка. Проблемите на Аржентина довеждат и Barings до фалит, а притокът на чуждестранен капитал е възстановен след пет години, когато американски бизнеси подновяват инвестициите в нея.

    1951 г.

След Втората световна война, Аржентина се превръща в популярна дестинация за много европейци, въпреки че страната е управлявана от военна хунта от над четвърт век към този момент. Заради икономическите проблеми в глобален мащаб след двете световни войни ив резултат на разюзданата политика на често сменящите се управляващи през 30-те години и след това на диктатора Хуан Перон, Аржентина отново фалира по дълговете си през 1951 г.

    1956 г.

Перон, изглежда, не се е учил лесно от грешките си. Той национализира предприятия и въвежда мащабни "социални" програми, финансирани на кредит. Той е свален по-малко от десетилетие след като взима властта, през 1955 г., но Аржентина към този момент е била в технически банкрут, който се случва на практика през следващата година.

    1982 г.

След пика на Студената война, през 1976 г. Аржентина, която за пореден път е управлявана от антикомунистически настроена военна хунта, започва да получава западно финансиране за различни държавни проекти. Така външният дълг на страната нараства от 8 млрд. долара в средата на 70-те до 46 млрд. долара към началото на 80-те - почти шесткратен растеж само в рамките на около пет години.

По това време в САЩ са в състояние на галопираща инфлация от 14% през 1980 г. и изключително висока безработица - 20%, която до средата на годината ще нарасне до 22%. Председателят на Федералния резерв Пол Волкър вдига рязко основния лихвен процент в опит да обуздае кризата, като в пика си той достига 20%, но това се отразява и на лихвите на кредита за останалите страни.

В контекста на поскъпващ бързо растящ дълг и ръст на цените на международните пазари, Аржентина е в състояние на неплатежоспособност отново през 1982 г. Но десетилетието още не е свършило.

    1989 г.

Страната започва яростно да печата пари след фалита си от 1982 г., което довежда до хиперинфлация, достигнала над 3000%. Затова още през 1989 г. Аржентина фалира отново, което довежда до някои от най-правилните икономически политики в историята ѝ. Много бизнеси са приватизирани, което стабилизира икономиката и води до ръст на преките чуждестранни инвестиции.

Не всички действия на Карлос Манем обаче са добри за растежа. Както предшествениците си, след като стопанството се възстановява, по време на втория си мандат той увеличава драстично правителствените разходи, които финансира с международен дълг, който нараства до над 100 млрд. долара.

Манем управлява десет години, до 1999 г. Когато губи властта, той оставя Аржентина в познатото състояние на рецесия и висока безработица. Все пак той не успява да я фалира през 90-те години.

    2001 г.

За сметка на това, две години след края на мандата му страната все още е криза, която елиминира над 60% от брутния ѝ вътрешен продукт. Това довежда до сериозна политическа нестабилност в началото на новия век, като се изреждат петима президенти за половин месец. През 2001 г. Аржентина е напълно неплатежоспособна, осъществявайки най-тежкия държавен фалит в историята, след като спира плащанията на заеми за почти 100 млрд. долара.

За да не изгубят напълно вложенията си в нейния дълг, през следващите десет години много от кредиторите ѝ се съгласяват на "подстрижка", при която получават 30 цента на всеки отпуснат долар заем.

    2014 г.

Не всички обаче бяха склонни да отпишат вложенията си и част от тях, обединени около Пол Сингър, съдиха страната на международен арбитраж. Това доведе до поредния фалит от 2014 г., тъй като за над десет години семейството Нестор Киршнер и Кристина Фернандес (на снимката), които се изреждат като президенти, не успяха да я направят платежоспособна.

Проблемите, до които я довеждат президентското семейство, блокират достъпа до международни финансови ресурси чак до 2016 г., когато средствата на хедж фондовете все пак са изплатени.

Източник: Money.bg