Снимка: iStock

Ясен победител се появи от историческия срив на световните петролни пазари. И това по ирония на съдбата е Китай, откъдето стартира и текущата коронавирусна пандемия.

Суровината остана в капана на свръхпредлагането и шока от търсенето, създаден от кризата COVID-19, като Уолстрийт наблюдава втори пореден ден на изключително силно поевтиняване на петрола.

Слабото търсене и запълненият капацитет за съхранение, са сред основните причини за това брентът да се понижи до 15 долара за барел, а щатският суров петрол да се търгува трайно под 10 долара.

И все пак в брутален обрат във втората по големина икономика в света - откъдето първоначално се зароди коронавирусът - доведе до това тя да се превърна в непосредствен бенефициент на катастрофалния спад в цената на петрола.

В понеделник West Texas Intermediate, или американската суровина, видя цената си да премине на отрицателна територия за първи път в историята си, което бе знак, че има много повече петрол от място за съхранение.

„Най-големият победител е Китай, тъй като е най-големият вносител на енергия в света“, отбеляза изследователската фирма Jefferies във вторник. „Грубо правило е, че 0.5% спад на вноса в петрола, като процент от БВП е еквивалентен на покачване от 0.25% в производството.“

И все пак Jefferies предупреди, че "ефектите от втория кръг" ще окажат натиск върху страните производители на нефт в Близкия изток, както и САЩ. Във вторник президентът Доналд Тръмп се ангажира да помогне на местните производители, затрупани със суровина след драстичното поевтиняване.

„Огромна грешка“

Доказателствата сочат, че Китай вече се възползва от ниските цени на петрола от месеци, като натрупа запаси за своите стратегически и търговски резерви. Миналата година годишният внос на петрол в страната скочи средно до над 10 милиона барела на ден, което е над 900 000 спрямо средното за 2018 г. според Администрацията за енергийна информация.

„Новият капацитет на рафинериите в Китай и стратегическото складиране на запасите в комбинация с производството на нефт на вътрешния пазар бяха основните фактори, допринесли за увеличаването на вноса на суров петрол в Китай през 2019 г.“, отбеляза EIA наскоро.

И въпреки привидното примирие между Саудитска Арабия и Русия, за което посредничи САЩ и се очакваше да сложи край на ценовата война, сривът в цените на петрола бе зашеметяваш по всички стандарти.

"Шокиращият спад на WTI е резултат от огромна грешка в изчисленията от Саудитска Арабия и OPEC +", казаха анализаторите на Jefferies. "Включването в ценова война, когато търсенето се изпарява поради COVID-19, беше меко казано абсурдно."

Но дори Китай може да не е напълно имунизирана от разрушенията на потъващото световно търсене и ограничения капацитет за съхранение. Според данните, цитирани от Eurasia Group, запасите от нефт в Китай са в размер на 31.5 милиона тона, или 65% от общия капацитет на търговския резерв.

„Това е близо до червената линия за 70% усвояване на съхранението, която обикновено се счита за пълен капацитет за съхранение“, казаха експертите на Eurasia, отбелязвайки, че запасите от вече евтина суровина в Пекин могат да започнат да я настигат.

„Допълнителният капацитет за складиране бе ограничен от рязкото натрупване на сурови продукти поради прекъсване на дейността следствие на избухването на коронавируса преди петролната криза“, заявиха от фирмата, отбелязвайки, че пълният капацитет е принудил страната да „пренасочва товари другаде“.

Междувременно вносът на суров петрол в Китай скочи с близо 5% спрямо предходната година през март и вероятно ще продължи да се увеличава, „тъй като постепенно пристигат по-рано поръчваните петролни товари. С вътрешния разход на гориво под нивата преди кризата се очакват по-високи запаси.

Още по темата:

Щатският суров петрол с 21-годишно дъно под 13 долара

Сривът при петрола продължава с пълна сила!