Снимка: iStock

През последните месеци централните банки по света изстреляха инфлацията (т.е. паричното предлагане), но това не доведе до ръст на "инфлацията" (т.е. на индекса на потребителските цени). Нещо повече, в много региони по света се наблюдава "дефлация" - поевтиняване на стоките и услугите, което е напълно закономерно в условията на криза.

Но това разминаване между двете представи за "инфлацията" означава, че централните банки вече не контролират процеса, смята нобеловият лауреат по икономика и професор в Чикагския университет Юджий Фама.

"Валутата не носи лихва и може да се обмени директно за резерви при поискване от банките", разсъждава той в интервю пред The Market. "Затова, изхождайки от класическата парична теория, вече не се знае какво определя инфлацията. Няма контрол върху запасите от тези активи, които служат като пари, тъй като резервите на централните банки вече не са пари, тъй като те носят лихва. С други думи: инфлацията е изцяло извън контрола на централните банки."

Това обаче според него не е проблем, защото централните банки, според него, "не правят нищо реално". "Честно казано, мисля, че печатането на пари е просто позиране", казва икономистът. "Всъщност централните банки не правят нищо реално. Те просто заменят една форма на дълг, за да закупят друга - те емитират краткосрочен дълг, за да закупят дългосрочен дълг. Това не би трябвало да окаже реални последици."

Интересното е, че Фама не вижда връзка между инфлирането на щатския долар и събитията на фондовите пазари, въпреки че според много други икономисти това е единствената причина, поради която индексите растат, докато цялата останала икономика преминава през по-тежка криза и от Голямата депресия.

"Инфлацията и възвръщаемостта на инвестициите са тежка тема, която се дискутира от 70-те години досега", смята Фама. "По принцип можете да видите ефектите от инфлацията върху дългосрочните лихвени проценти, но не можете да видите отражението ѝ върху акциите, тъй като волатилността е твърде висока. Затова не знаем какво ще е отражението от инфлацията върху пазарите."

Само че самият Фама подрива собствената си експертиза да оцени какво се случва на фондовите пазари, защото малко по-късно в същото интервю, запитан дали отрицателната цена на петрола или очакването пазарната капитализация на Apple да достигне 2 трлн. долара са проявления на рационалния пазар, икономистът от Чикаго отговаря, че няма представа какво се случва на пазарите:
"Винаги е глупаво да се разглеждат отделните случаи, защото всеки от тях е различен", заявява той. "Не знам как да оценя тези конкретни събития и не се занимавам с оценките на отделни компании. Но фактът, че цената на петрола стана негативна, ни казва, че складовете са били пълни."

В последствие той отново се връща на въпроса между връзката между ръста на фондовите пазари и увеличаването на паричното предлагане, само за да повтори, че подобна не съществува, като в коментара си включва едно от най-интересните определения за централното банкиране давано от нобелов лауреат.

"Всеки ден чуваме различна история за движенията на цените на акциите", казва Фама. "Но историята е различна всеки ден. Това означава, че историите се разказват след като фактите се случат. Но като ги погледнем систематично, не виждаме значителен ефект от действията на Федералния резерв върху реалната икономическа активност или върху цените на акциите. Затова обичам да казвам, че централното банкиране е като порнографията - по своята същност то е просто забавление, което няма никакви реални ефекти."

Източник: Money.bg