Снимка: iStock

Почивайки си от борбата с коронавирусната криза, най-добрите централни банкери в света ще се опитат да разрешат екзистенциалните въпроси на своята професия тази седмица, докато се включват в годишния политически симпозиум на Европейската централна банка.

След като години наред се бореха да премахнат анемичната инфлация, служители, включително ръководителите на ЕЦБ, Федералния резерв на САЩ и Банката на Англия, ще се опитат да разберат защо паричната политика не работи както преди и каква нова роля трябва да играят в променен свят - било то за борба с неравенството или изменението на климата.

Засега единственият консенсус е, че икономическият ред се променя.

Глобализацията, изменението на климата, цифровизацията, застаряването на населението, нарастващото неравенство и пандемията на коронавируса променят потребителските навици, запазват цените и намаляват, понякога под нулата, лихвения процент, необходим за поддържане на инфлацията стабилна.

„Каквито и да са структурните фактори, които се крият зад наблюдавания спад на естествените лихвени проценти, тенденцията към намаляване създава важни предизвикателства пред съществуващите рамки на паричната политика“, пише Клаус Адам, професор от Университета в Манхайм, в доклад, който ще бъде представен на симпозиума.

Неуспехът на централните банки да постигнат целите си започва да оспорва ключов принцип на паричната теория: че инфлацията винаги е фактор в тяхната политика и че цените нарастват с падането на безработицата.

Всъщност ЕЦБ и Банката на Япония от години поддържат лихвените проценти на отрицателна територия, превръщайки това в стандартна практика, като ефективно възнаграждават банките за заеми от тях.

По-тревожното за някои е, че двете институции са удвоили баланса си от 2015 г. насам до почти 15 трилиона долара, като се приближават все по-близо до прякото финансиране на правителствата - традиционна червена линия.

И все пак инфлацията едва се е увеличила дори преди пандемията и сега е отрицателна в еврозоната.

Въпреки че Федералният резерв постигна собствената си цел за ръст на цените, той така и не успя да нормализира политиката си и с пандемията, която потапя света в нова рецесия, също тества границите на политиката, докато повишава държавния дълг.

След като изтласкаха политиката на "непредначертана територия", дори и с цената на някои правни предизвикателства, с извънгабаритни покупки на облигации и отрицателни лихви, централните банкери сега обсъждат какво повече могат да направят.

Сега Фед открито говори за желание да помогне на семействата с по-ниски доходи, докато ЕЦБ призовава за по-голяма роля в борбата срещу изменението на климата.

Това повдига въпроси относно действителната роля на неизбраните бюрократи с неясно определени мандати.

Експертите казват, че борбата с изменението на климата ще трансформира икономиката, ще повлияе както на приходите, така и на разходите, ще промени търговските модели и капиталовите потоци и по този начин ще представлява риск за финансовия сектор както чрез участващите компании, така и от подкрепящите ги правителства.

"Поради това централните банки с право се притесняват от глобалното затопляне, което се отразява неблагоприятно на стабилността на финансовата система" каза Фредерик ван дер Плоег, професор в Оксфордския университет.

Добавете към това пандемията, която ще удари по-силно бедните и ще остави света трайно променен.

"Всяка индикация досега сочи, че тази рецесия има много по-голямо въздействие върху икономическото благосъстояние на бедните домакинства, отколкото върху това на богатите домакинства", казва Пол Антрас, професор в Харвардския университет, в свой доклад.

Докато самата пандемия няма да обърне глобализацията, спадът на взаимодействията лице в лице, включително пътуванията, вероятно ще продължи и компаниите са длъжни да препрограмират дейността си по начини, за да намалят необходимостта от пътувания на дълги разстояния, твърди Антрас.

Но новите роли пораждат нови опасности. Предполага се, че централните банки са независими, но въпреки това изкупуват все повече и повече дългове, отчасти за да изпълнят тези нови задачи, нарушава тази голяма независимост, твърдят някои.

Колкото повече дълг имат централните банки, толкова повече правителства ще разчитат на тях да поддържат ниски лихви, за да поддържат дълговете устойчиви, което от своя страна затруднява повишаването на лихвените проценти, когато е необходимо.

Този вид пълзящо държавно финансиране ще намали способността на централните банки да изпълняват основния си мандат и следователно може да подкопае доверието в тях.

"Ако агентите станат все по-убедени, че отклонението не е краткотрайно, инфлацията може да се ускори", заяви в реч миналата седмица президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, един от най-консервативните политици на ЕЦБ. „Дрейфът на вярванията едва ли ще бъде видим първоначално, но може да набере скорост по-късно".

Още по темата:

Вярата, че централните банки могат да оправят всички с печатане на пари е измама

Имат ли място критовалутите в света на централните банки?