Снимка: iStock

Какво правят анализаторите, когато индексът S&P 500 постигне 10-годишната си цел - но все още остават осем и половина години за достигане на целта?

Това беше въпросът, с който се сблъска Иниго Фрейзър-Дженкинс, съпредседател на екипа за портфейли в Bernstein Research, след като S&P 500 напредна до ниво от 4000 пункта - целта, която бе поставил през 2019 г. за S&P 500 да достигне до края на настоящото десетилетие.

Правейки дилемата по-интересна, Алла Хармсуърт от Bernstein, също съпредседател на екипа за портфолио по стратегии, през 2019 г. прогнозира, че бенчмаркът с голяма капитализация е възможно да приключи десетилетието при ниво от 8000 пункта.

„Разбира се, стигнахме до 4000 и това не означава непременно, че съм загубил спора. Но идеята, че номиналното ниво на S&P ще бъде същото след осем години и половина, изглежда като твърде ужасен резултат, за да се материализира", написа Фрейзър-Дженкинс.

По-важният момент, каза той, е, че вероятно е „това да е твърде ужасно за политиците и останалите, поне ако искат да поддържат схващането, че хората трябва да поемат риска да спестят за пенсионирането си“, пише той . „По този начин, като се имат предвид тези алтернативи, ми е по-лесно да приема, че съм сгрешил, така че със закъснение да променя мнението си, за да се съглася с това на моя колега и приемам 8000 като наша цел за S&P за края на 2020-те.“

S&P 500 все още не е изчистил 4000, но е близо, завършвайки на рекордните 3 974.54 в петък. Във вторник индексът падна с 0.3%, затваряйки близо до 3,959. 

Фрейзър-Дженкинс твърди, че политическата среда е „напълно променена“ в резултат на пандемията COVID-19. Не всички тези промени ще бъдат положителни за акциите, "но най-важният момент е, че за първи път от поне десетилетие има правдоподобен случай за инфлация", пише той.

Докато „необвързаната“ инфлация би представлявала заплаха за перспективите, умереното ниво на инфлацията би било положително, каза той. Освен това има добра промяна, че лихвените проценти ще се покачват по-бавно в отговор на инфлацията, каза той, докато приемането на „полупостоянен по-висок дълг“ и масивна директна държавна помощ, като данъчните стимули, програми за работа или инвестиции в инфраструктура, са неща, които биха били много по-малко вероятни, ако нямаше пандемия.

В същата бележка анализаторите отбелязват, че макар оценките на акциите да изглеждат пречка за възвръщаемостта - съотношението цена-печалба на Shiller при 36 пъти печалба е в горния край на своя 120-годишен диапазон - оценката не успя да бъде ръководство за възвръщаемост на собствения капитал за повече от десетилетие, точка, която Хармсуърт аргументира през 2019 г.

„Политиката е в основата на оценката“, казаха те. „Освен това липсата на други привлекателни активи, които предлагат положителна реална възвръщаемост, означава, че потоците в собствения капитал вероятно ще продължат. Аргументът, че инвеститорите, търсещи доходност, нямат друг избор, освен да влагат пари в акции поради ниската доходност на облигациите, ще продължи да доминира" прогнозира още експертът.

В същото време анализаторите предупредиха, че възходящата цел на фондовия пазар не премахва необходимостта инвеститорите да се откъснат от традиционния 60%/40% разделение между акции и облигации, като повториха призива си за портфейлен модел, който да има тенденция да има по-високи разпределения за реални активи и не-фиатни валути като злато и потенциално крипто активи.

Още по темата:

Нови рекорди за трите водещи щатски индекса

Какъв ще бъде март за щатските индекси?