Снимка: iStock

Тъй като инфлацията вече не е думата „в покой“ на Грийнспан, ето защо щедрото заплащане на труда има значение. Някой помни ли думата „в покой“? Това е икономическа крилата фраза, популяризирана от Алън Грийнспан, бившият председател на Федералния резерв, който председателстваше впечатляващ подем от силен растеж и стабилна инфлация.

По време на продължителния му мандат, възходът на централната банка се позовава на „покой“, за да опише стабилни цени - най-вече приписвани на комбинация от технологии, висока производителност и глобализация - в сравнение със сравнително силен растеж. Той също така беше известен ястреб по отношение на инфлацията, зависеща от заплатите (неговите широки действия срещу повишаването на минималната заплата му спечелиха враждата на леви икономисти).

Тъй като ценовият натиск се разпростира навсякъде, човек се чуди какво трябва да мисли сегашният ръководител на Фед за текущата икономика и политиката на резерва, особено в светлината на остър недостиг на работници, който кара работодателите да увеличават заплатите.

В петък някои данни хвърлиха светлина върху динамика, която може да усложни деликатния акт на Фед за навигация на белязан пазар на труда и нарастващите цени. А именно, работниците (накрая) жънат по-големи заплати.

Данните за личното потребление през май бяха до голяма степен в съответствие с очакванията, но показваха заплати и поредни месеци на печалба. Отделно, Индексът на потребителските настроения на Университета в Мичиган се понижи през юни, но 32% от респондентите в класацията на най-високите доходи видяха нарастването на заплатите си - и малък брой очаква да спечели още повече през следващата година.

През последната година работниците са забелязали непрекъснат низ от по-високи заплати. Определяща характеристика на пазара след пандемията на труда е, че работниците до известна степен са възстановили загубената си сила за договаряне. За добро или лошо работниците търпят текущите си заплати, изисквайки по-гъвкави условия на работа - или просто напускат работата си изобщо.

Преди това „работникът нямаше тази способност да командва по-високи заплати... защото нямахме много по-голяма инфлация“, обясни Кевин Фланаган, ръководител на стратегията с фиксирани доходи в WisdomTree, пред Yahoo Finance в наскорошно интервю.

„Сега разглеждаме по-широк обхват, когато потребителите трябва да плащат повече и сега можете да видите променящата се динамика на работниците, които се опитват да командват по-високи заплати“, каза той. „И това е притеснението: Ако започнете да вкарвате заплати в този микс, тогава Фед ще има проблем с инфлацията.“

От една страна, по-високото заплащане е добре дошла новина за работниците. В продължение на години стагнацията на заплатите засилваше разгорещения дебат относно неравенството в заплащането и беше отговорен най-вече за подкопаването на подкрепата за глобализацията и свободната търговия - две от икономическите сътресения на Грийнспан.

И все пак, както веднъж посочи икономистът от Харвард Н. Грегъри Манкиу: „Когато очакваната инфлация е висока, работниците изискват по-голямо увеличение на заплатите. Работодателите се съгласяват, очаквайки, че могат да прехвърлят по-високите разходи на потребителите. В резултат на това високата очаквана инфлация води до бързо нарастване на разходите, което от своя страна води до висока действителна инфлация."

„Навитата пружина“ на задържаното търсене изпраща цени навсякъде силно нагоре (дори крилца и пилешки сандвичи не са пощадени). С достатъчно доказателства, които показват, че компаниите повишават цените, докато икономиката процъфтява, потребителите буквално отнасят по-високи заплати и разходи за доставка. Просто не може да се каже кога и как ще завърши.

Всичко това предполага, че гамбитът на Фед лети в лицето на антиинфлационната доктрина, внедрена от Пол Волкер, предшественикът на Грийнспан и човекът, на когото се приписва убийството на „дракона“ на двуцифрената инфлация. Бързо напред няколко десетилетия напред, а някои икономисти от Уолстрийт призовават Фед, че е заспал на волана с покачващите се цени.

„Федералният резерв твърди, че тяхната политика по някакъв начин създава работни места, но по-високите цени са данък върху заплатите на работещите и тежка цена за всички“, написа миналата седмица анализаторът на ветеранския пазар Крис Рупи.

„Двуръчният стимул на Фед дава и отнема. Добрата новина е, че имате работа, лошата е, че заплатата ви не купува нищо", добави той.

В обобщение, инфлацията вече не е в покой. По някое време председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл ще трябва да събере вътрешния си Волкър в опит да освободи животинския дух на икономиката, като същевременно ограничи звяра на инфлацията.

Но както всеки случаен наблюдател на „Игра на тронове“ знае, освен ако фамилията ви не е Таргариен, никога не трябва да се опитвате да опитомите дракон. Обикновено не завършва добре.

Още по темата:

Фед премахна ограниченията пред банките за дивиденти и обратни изкупувания