Снимка: iStock

Инфлацията се оказа не толкова преходна и Федералният резерв извади оръжията си в борбата срещу ръста на цените.

Повишаването на лихвените проценти – основният инструмент на централната банка на САЩ за ограничаване на нестабилните цени – в най-добрия случай е тъп инструмент и досега председателят на Фед Джером Пауъл не е склонен да посегне към него, камо ли да го използва.

Дейвид Розенберг очаква атаката на Фед срещу инфлацията, която започна в сряда с първото от очакваната серия от увеличения на лихвените проценти, да убие дракона на инфлацията в САЩ - на висока цена.

Инвеститорите, свикнали с лесни пари и стремителни печалби в акции, недвижими имоти и други чувствителни към лихвите активи, разбираемо се надяват и дори очакват Фед да създаде меко кацане на американската икономика, подобно на Златокоска.

Но Розенберг, широко следваният президент и главен икономист и стратег на базираната в Торонто Rosenberg Research & Associates Inc., е убеден, че Фед ще победи инфлацията толкова силно, че икономиката на САЩ ще изпадне в рецесия още това лято.

Всъщност Розенберг вече вижда доказателства за забавяне на икономиката, което за него прави времето на Фед под въпрос и само засилва неговия призив за рецесия – цикъл, който може да не приключи само с една рецесия. Бяха необходими две болезнени рецесии, през 1981 и 1982 г., на тогавашния председател на Фед Пол Волкър – покровителят на борците с инфлацията и модел за подражание на Пауъл – за да погребе инфлацията от десетилетие и да възкреси икономиката и фондовия пазар на САЩ.

Скоростта увеличава потискането на търсенето, но когато отидете твърде далеч, го смазвате. Произтичащата рецесия е отрицателна за цените на жилищата, дискреционните акции на потребителите и хубавите за ползване стоки и услуги и положителна за държавните облигации и производителите и доставчиците на основни потребителски стоки, здравеопазване и лекарства, енергия, храна и други неща, от които хората се нуждаят винаги.

Инвестирането при такива условия е предизвикателно и избирателно, но инвеститорите трябва да играят ръката, която им се разпределя. 

Не е изненадващо, че икономическите и пазарни перспективи на Розенберг не се споделят популярно в момента. Но както обичат хората да закват: „Предупредението е въоръжение“.

„Пауъл каза, че [бившият председател на Фед] Пол Волкър е „най-великият държавен служител“. Това е всичко, което трябва да чуете. Как този най-великият от тях уби инфлацията? Чрез последователни рецесии в началото на 80-те години. На Волкър се приписва началото на светски двудесетилетия дълъг бичи пазар и икономическа експанзия, но само чрез унищожаване на инфлацията чрез последователни рецесии“, каза Розенберг в специално интервю за финансовото издание Market Watch.

Би било чудесно, ако Фед беше умел в отглеждането на храни и изпомпването на петрол и възкресяването на нарушените вериги за доставки, но единственият начин Фед да бъде в състояние да ограничи инфлацията, като натиска разходите, която имаме в момента, е чрез рецесия. Ще е необходимо унищожаване на търсенето, за да се намали инфлацията, смята още Розенберг.

„Пазарът на жилища е в поне толкова голям балон, колкото и фондовия пазар. Когато погледнете ценовото действие, това е абсолютно невероятно. Тенденцията на годишния ръст в цените на жилищата в страната е 19%. Вече сме преминали предишни пикове на балон в края на 70-те, средата на 80-те и средата на 2000-те. Ще имаме от 20% до 30% мечи пазар на жилищни имоти и това е благотворително. Спрямо общата инфлация жилищата са надценени с 35% и с 27% спрямо заплатите. Цените на жилищата спрямо жилищните наеми са с 25% надценени по стандартите от миналото. Еднофамилната къща сега поглъща повече от осем години лични доходи на американците, което е почти 50% по-високо от средното от 1968 г. На нормален пазар са необходими пет години доход, за да се купи еднофамилно жилище.“, допълва експертът.

Жилищата, подобно на акциите, които са дълготраен актив и се облагодетелстват от години на акомодационна парична политика, отново са впримчени в бъркотия от ценови балон. Коефициентът на съотношение цена-приход е точно там, където беше през 2006 и 2007 г. Тогава никой не искаше да повярва и като говорим за жилищата, които днес са в балон, сякаш казах на някого, че детето им е грозно.