Снимка: iStock

Йената се срива, докато доходността на японските държавни облигации нараства. Решението е четири дни необуздано изкупуване на облигации от страна на Банката на Япония, за да спре кръвоизлива и да ограничи лихвените проценти. Докато гамбитът работи (засега), Уолстрийт се събужда за това потенциално канарче във въглищната мина.

Големите движения в йената са рядкост, но търговците обръщат внимание, когато валутата започне да се движи. Това е третата най-търгувана валута и участва в сделки на стойност трилиони долари с високи ливъри. Хедж фондовете се опитват да арбитражират разликите в лихвените проценти по целия свят, като вземат заеми в „евтини“ валути (като йената) и инвестират в облигации в страни с по-висока доходност – така наречената кери (преносна) търговия.

Например, ако 10-годишните австралийски облигации дават 5%, докато подобни японски облигации не плащат почти нищо, инвеститорите могат да продадат йената, да купят австралийски долар и да използват приходите за закупуване на австралийски облигации. Има много движещи се части и странни детайли, но това е същността на нещата.

И тъй като търговците по същество събират стотинки пред булдозер, тези залози са силно използвани за максимизиране на възвръщаемостта, – което означава, че могат да се разпаднат бързо и да причинят системен риск, ако бъдат засегнати достатъчно търговци.

Така че, когато йената започне да прави големи движения нагоре или надолу, търговците са изправени пред трудни решения. Хедж фондовете, които гледат множество обаждания за маржин, ще ликвидират добрите залози – дори активи за убежище като златото, – за да покрият лошите си залози. Ето как действа заразяването.

Засега изкупуването на облигации от страна на Банката на Япония – ефективно отпечатване на повече пари, в този случай йени – поддържа лесни финансови условия. Но ако ръката на банката бъде принудена да се откаже от покупката, вероятно ще последва масивно разпускане. И в момента никой не оценява този риск.

Тъй като йената се използва като евтин източник на средства за ливъридж на преносната търговия, това е рисков залог, посочва Джон Аутърс от Bloomberg. Всички се натрупват от една и съща страна на търговията, така че тя да се самоизпълнява. Но йената исторически е функционирала и като убежище за полет към безопасност по време на стрес. Ако тази връзка се потвърди и йената се засили материално, играта приключва за тези, които играят на кери.

„Далеч от това, че предлага убежище от световните борби, Япония отново се третира като банкомат за финансиране на поемане на риск на друго място“, пише Аутърс.

Въпреки че пазарът на йени и японските облигации се охладиха засега, Банката на Япония ще трябва да вземе голямо решение. Допълнителен натиск може да накара японските власти да се намесят при йената. Япония има дълга и легендарна история на отслабване на йената, за да благоприятства износа си. Но това ще бъде първият път от 1998 г., когато банката ще се намеси за укрепване на валутата.

Понастоящем нарастващите разходи за стоки са най-големият фактор. Япония е огромен вносител на енергия, който потиска валутата си, тъй като йената се продава за закупуване на петрол и газ (и храна, и всичко останало) на по-високи цени. Това надвишава ползата от увеличаването на износа им, тъй като стоките им стават по-евтини в чужбина – особено след като Япония прехвърли голяма част от производството си през последното десетилетие.

Спадащата йена също оказва натиск за повишаване на лихвените проценти, което е в противоречие с политиката на Банката на Япония за контролиране на цялата крива на доходност. (За справка, Федералният резерв се стреми да повлияе само на краткосрочните лихвени проценти в САЩ.) Ако Банката на Япония е принудена да се откаже от стратегията си за контрол на кривата на доходност, това извежда опцията за девалвация на йената на преден план.

Другата динамика е укрепването на китайския юан, което е опасно близо до доближаването до нивото спрямо йената, което от своя страна накара властите в Китай да девалвират валутата си с 3% през 2015 г. Този изненадващ ход преобърна глобалните рискови пазари и изпрати много фондови пазари по света да потънат на меча територия.

Днес добавете пандемия и война в Европа към микса – да не говорим за Федералния резерв, който е най-агресивен от поне две десетилетия – и пазарите може да не се възстановят толкова бързо, както в крайна сметка го направиха в началото на 2016 г.

Йенс Нордвиг, основател и главен изпълнителен директор на Exante Data, наскоро отбеляза колко различна е настоящата ситуация от предишните времена на глобални движения на валутните пазари, туитвайки: „Можете само да стигнете до заключението, че режимът сега е напълно различен. Този цикъл е различен, много различен и всички класове активи постепенно се събуждат за тази нова реалност, като валутните пазари я показват силно напоследък“.

Още по темата:

Японската йена продължи да се понижава