Снимка: iStock

Япония трябва да премине по-скоро към „ново нормално състояние“, тъй като сегашният режим на политиката на страната с изключително ниски лихви е „неподходящ“ и „много вреден“ за икономиката, според стратег, цитиран от CNBC. 

Централните банки по света повишиха агресивно лихвените проценти, за да обуздаят инфлацията, но Япония запази референтния си лихвен процент на -0,1% от 2016 г.

"Колкото по-скоро Централната банка на Япония премине към „по-нормална структура и позволи на пазарите на облигации, пазарите на акции да си свършат работата, която трябва“, толкова по-добре ще бъде за финансовите пазари", каза Кевин Хебнър, глобален инвестиционен стратег в TD Epoch.

В петък Централната банка на Япония запази ултра ниските си лихвени проценти непроменени, но шокира финансовите пазари, като разхлаби контрола върху кривата на доходност - или YCC. 

Централната банка заяви, че ще предложи закупуване на 10-годишни японски държавни облигации при 1,0% при операции с фиксирана лихва, вместо предишната ставка от 0,5%. Това на практика разширява неговия толеранс с още 50 базисни пункта, сигнализирайки, че Централната банка на Япония ще позволи 10-годишната доходност да се повиши до 1,0%.

„Тази политика, която имаха от известно време, имаше смисъл в средата на 90-те, края на 90-те. Това беше неподходяща политика през последните 20 години. Япония не е имала същите циклични проблеми. И когато имате нулеви лихвени проценти, това създава всякакви изкривявания и размествания, които според мен са много вредни.“, каза Хебнер.

Премахването на отрицателните лихвени проценти би имало широкообхватни ефекти върху японската икономика, от корпоративните инвестиции до спестяванията на домакинствата.

„Най-важното за инвеститорите в акции цената на капитала вече не е нула. Ако искате да имате компании, създаващи стойност в средносрочен и дългосрочен план, трябва цената на капитала да бъде реалистична, а това не е било така от 20 години“, отбеляза Хебнер.

Хебнер каза, че гувернорът Казуо Уеда „със сигурност знае“, че Япония трябва да нормализира политиката си, „но също така знае, че преходът трябва да бъде сравнително бавен, за да даде време на домакинствата и корпорациите да се приспособят към новото нормално състояние“.