Снимка: iStock
Федералният резерв запази референтния си лихвен процент в сряда в диапазона от 5,25%-5,50% - най-високия от 22 години насам, но сигнализира, че вероятно ще намали лихвените проценти с общо 75 базисни пункта, или 0,75%, през следващата година.
През септември прогнозите на Фед предполагаха, че централната банка ще намали лихвените проценти с 0,50%. Фед се придвижи на стъпки от 25 базисни пункта през последната година, което показва, че централната банка сега очаква да намали лихвените проценти три пъти през 2024 г.
Тези прогнози идват, тъй като сега централната банка очаква инфлацията да падне до 2,4% през следващата година - по-малко от 2,5% прогнозирани през септември - и да спадне допълнително до 2,2% до 2025 г.
Декларацията за политиката от сряда промени езика, оставяйки място за повишаване на лихвите.
„При определяне на степента, до която всяко допълнително затягане на политиката може да бъде подходящо“, се казва в изявлението, „… комисията ще вземе предвид кумулативното затягане на паричната политика, изоставането, с което паричната политика влияе върху икономическата активност и инфлацията, и икономическите и финансово развитие."
По-ранните изявления не включваха „никакви предисловия“ преди споменаването на допълнителни повишения на лихвените проценти, което предполага, че централната банка сега е предубедена срещу по-нататъшни увеличения на лихвените проценти. Тази политическа среща бележи третата поредна среща, на която централната банка поддържа лихвите на текущите нива.
Председателят на Фед Джеръм Пауъл каза на пресконференция в сряда следобед, че „ние добавихме думата „всеки“ като потвърждение, че вероятно сме на или близо до пиковия лихвен процент за този цикъл“.
Той обаче добави, че „участниците не са искали да премахнат възможността за по-нататъшни походи от масата, така че това е, което си мислехме“.
Пауъл повтори няколко пъти на своята пресконференция, че Фед все още трябва да види повече доказателства, че инфлацията се движи към целта си от 2% и даде да се разбере, че икономиката все още може да се движи в изненадващи посоки през следващата година.
"Никой не обявява победа", каза той. — „Това би било преждевременно“.
Въпреки че „има малко основание да се мисли, че икономиката е в рецесия сега“, добави той, „винаги има вероятност да има рецесия през следващата година и това е значима вероятност, независимо какво прави икономиката ."
Председателят на Фед също отказа да даде насоки кога Фед може да намали лихвите. Някои експерти на Уолстрийт обаче, очакват намаление още през март.
Но Пауъл даде да се разбере, че служителите на Фед започват разговора кога да отменят ограниченията на политиката. Той каза, че това е „тема на дискусия“ на срещата на централната банка в сряда и „това ще бъде тема за нас, гледайки напред“.
Пауъл, отговаряйки на въпрос на Дженифър Шонбергер от Yahoo Finance, даде да се разбере, че Фед няма да чака, докато инфлацията да спадне до 2%, за да започне намаляване на лихвите.
„Ще бъде твърде късно“, каза той. „Бихте искали да намалите ограниченията за икономиката, преди да стигнете до 2% … за да не превишите.“
Имаше и други улики за текущото мислене на служителите на Фед в политическото изявление от сряда.
Признавайки напредъка в инфлацията, официални лица промениха отдавна поддържания език в изявлението, за да отбележат, че инфлацията е „намаляла през последната година, но остава висока“. Преди това централната банка просто наричаше инфлацията „повишена“.
Длъжностни лица също признаха в изявлението си забавянето на икономиката след горещия темп от над 5% през третото тримесечие. Федералният резерв предвижда икономиката да нарасне с 1,4% през следващата година, което е една десета по-малко от прогнозата за 1,5% през септември.
Служителите на Фед все още смятат, че нивото на безработица ще се повиши до 4,1% през следващата година.
Последните показания за инфлацията показват, че тя се приближава до целта на централната банка. Предпочитаната от Фед мярка за инфлация – основният индекс на личните потребителски разходи, който изключва променливите цени на храните и енергията – достигна 3,5% за месец октомври, спад от 3,7% през септември и 4,3% през юни.
Основният индекс на потребителските цени показа, че инфлацията е нараснала с 4% през ноември, същият ръст като през октомври.
Още по темата:
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.06 | ▼0.10% |
USDJPY | 151.60 | ▲0.17% |
GBPUSD | 1.27 | ▼0.10% |
USDCHF | 0.88 | ▲0.14% |
USDCAD | 1.40 | ▼0.07% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 904.00 | ▲0.07% |
S&P 500 | 6 022.42 | ▲0.04% |
Nasdaq 100 | 20 842.90 | ▲0.10% |
DAX 30 | 19 359.00 | ▲0.21% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 96 312.40 | ▲0.37% |
Ethereum | 3 635.68 | ▼0.58% |
Ripple | 1.48 | ▲0.63% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 68.62 | ▼0.25% |
Петрол - брент | 72.21 | ▼0.23% |
Злато | 2 628.22 | ▼0.33% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 549.08 | ▲1.97% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.64 | ▲0.07% |
Germany Bund 10 Year | 135.60 | ▲0.14% |
UK Long Gilt Future | 95.57 | ▲0.50% |