Снимка: Istock

През 1971 г. тогавашният министър на финансите на САЩ Джон Конъли каза на колегите си от Г-10, че „доларът е нашата валута, но това е ваш проблем“. Конъли беше неочаквано откровен относно факта, че въпреки че щатският долар беше основната резервна валута в света, нейната основна цел беше да защитава интересите на САЩ.

Това остава вярно и днес. Но през последните десетилетия централната роля на долара в световната търговия и финанси представлява по-голям проблем за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (EMDE), отколкото за богатите страни в света.

Например, цикълът на затягане на Федералния резерв на САЩ - подобно на други преди него - е засегнал непропорционално EMDE, като подхранва масивни и прекомерни изтичания на капитали. Това от своя страна предизвика валутни колебания, които изострят макроикономическите предизвикателства и увеличават разходите за обслужване на дълга, което води до ограничено фискално пространство за публични инвестиции.

Неотдавнашните различия в паричната политика между Фед и други централни банки с развита икономика подклаждат нестабилността на обменните курсове в богатите страни по света. Последствията от политическата позиция на Фед по-високо за по-дълго са може би най-ясно изразени в Япония, която наскоро се намеси на валутните пазари, за да спре бързото поевтиняване на йената.

През юни Министерството на финансите на САЩ добави Япония към своя „мониторингов списък“ за потенциално нелоялни валутни практики. Въпреки че Министерството на финансите не посочи Япония като валутен манипулатор - което можеше да доведе до налагането на санкции от страна на САЩ на един от най-верните си съюзници - този ход беше значителен, не на последно място защото подчерта глобалните рискове от различията в паричната политика и присъщата предизвикателства пред международната координация на този фронт.

Япония попадна в списъка за наблюдение, тъй като изпълни два от трите критерия, които Министерството на финансите на САЩ използва, за да оцени политиките на основните търговски партньори на САЩ - по-специално търговски излишък със САЩ от поне 15 милиарда долара и излишък по текущата сметка над 3 милиарда долара и като процент от БВП. Третият критерий е постоянна, едностранна намеса на валутните пазари, като нетните покупки възлизат на поне 2% от БВП за 12 месеца. Докладът на Министерството на финансите до Конгреса отбелязва, че макар Япония да не е достигнала този праг, тя агресивно се е намесила на валутните пазари.

Японските власти наистина похарчиха милиарди долари, за да подкрепят йената, която загуби една трета от стойността си от 2021 г. насам и падна до 34-годишно дъно от над 160 за долар през април. Това до голяма степен се дължи на зейналата разлика в лихвените проценти между двете страни: когато Фед рязко повиши лихвените проценти в началото на 2022 г., за да се бори с инфлацията, Централната банка на Япония запази политиката си за отрицателни лихвени проценти, за да се справи с вътрешната дефлация. В своя доклад Министерството на финансите подчерта очакванията си, че „на големите, свободно търгувани борсови пазари, намесата трябва да бъде запазена само за много изключителни обстоятелства с подходящи предварителни консултации“.

Най-вече японските власти похарчиха рекордните 9,8 трилиона йени (61,2 милиарда долара) през април и май, за да обърнат низходящия тренд на йената, надхвърляйки общата сума, използвана за защита на валутата през 2022 г. Въпреки мащаба на тези усилия, спадът на йената продължи, илюстриране на предизвикателствата при защитата на падаща валута в силно интегрирана глобална финансова система.

Защита на йената

Междувременно инвеститорите все повече се насочват към кери сделки, които включват вземане на заеми в йени, за да инвестират в по-високодоходни активи в чужбина. Това, съчетано с нарастващата доходност на облигациите, оказва низходящ натиск върху йената. Освен това обезценяването на валутата обезсърчи износителите да конвертират чуждестранните печалби в йени поради повишените валутни рискове, допълнително намалявайки търсенето и засилвайки слабостта на йената.

През юли японското правителство похарчи 36 милиарда долара за още едно усилие за закупуване на йени - третата интервенция за годината. Citigroup изчислява, че страната разполага с 200-300 милиарда долара финансови резерви за всяка подобна кампания, която може да доведе до продажба на долари, други валути или дори държавни облигации за подкрепа на йената и смекчаване на икономическите щети.

Обикновено паричните власти ще се намесят, за да отслабят местната валута, за да стимулират износа и да подобрят конкурентоспособността. Споразумението Plaza от 1985 г., което доведе до поскъпване на йената с 46% спрямо долара, направи точно това за САЩ, но намали конкурентоспособността на Япония, подтиквайки японските автомобилни компании да създадат заводи в Америка.

Необичайните стъпки, предприети наскоро от японските парични власти, вместо това отразяват високата цена на различията в паричната политика за глобалната стабилност и растеж. Въпреки че слабата йена даде тласък на входящия туризъм и износа за САЩ, тя също така доведе до прекомерна нестабилност на обменния курс, намалявайки корпоративните инвестиции и повишавайки разходите за индустрията.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.