Снимка: Istock

Разходите по заеми за Франция достигнаха 12-годишен връх в сравнение с Германия тази седмица и за кратко се покачиха над тези на Гърция за първи път в четвъртък, тъй като пазарите бяха разтърсени от политиката в Париж.

Движенията отразяват забележителна промяна в съдбата на кредитния рейтинг на френския държавен дълг, отдавна смятан за част от сигурното ядро на еврозоната, и книжата на Гърция, които почти не можеха да се инвестират по време на европейската дългова криза преди около 12 години.

Около 30 минути след отварянето на пазарите в Европа в четвъртък, доходността на френските 10-годишни облигации на du Trésor, известен на пазара като OATs, се търгуваше на 3,023%, докато еквивалентната дюрация на германския бунд носеше доходност от 2,160%.

Спредът от около 86,3 базисни пункта е близо до най-високото ниво от кризата с държавния дълг в еврозоната през 2012 г. и представлява допълнителната премия за риск, която инвеститорите изискват, за да държат облигациите на Париж. Спредовете достигнаха връх от 90 базисни пункта в сряда, а доходността на повечето европейски суверенни облигации спадна допълнително с напредването на сесията в четвъртък.

Инвеститорите увеличиха продажбите си на френски книжа от юни, когато президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори, които доведоха до отслабено правителство, което се бори да приеме финансов план, предназначен да намали разходите, да повиши данъците и да намали бюджетния дефицит.

„Ситуацията остава нестабилна и не може да се изключи по-нататъшно разширяване на спреда OAT-Bund (френско-германски),“ казаха анализатори от UniCredit в бележка от сряда.

Изхвърлянето на френския дълг се ускори през последните дни, след като лидерът на крайната дясна партия Марин льо Пен заяви, че обмисля да подкрепи евентуален вот на недоверие към правителството. Френският премиер Мишел Барние каза тази седмица, че страната ще бъде изправена пред „буря“ на финансовите пазари, ако законодателите отхвърлят предложенията на неговото правителство и го отхвърлят от власт.

„Един френски политически проблем се превръща в проблем за финансовите пазари“, каза Катлийн Брукс, изследователски директор в XTB. „Бюджетният дефицит във Франция е 6% от БВП, ако планираните реформи не бъдат приети, тогава дефицитът може да нарасне до 7% от БВП през следващата година. Това е нивото, когато облигационерите започват да надушват наоколо“, добави тя.

Междувременно гръцките 10-годишни доходи спадна до 3,009% в началото на четвъртък, за да се търгува за кратко с повече от 1 базисен пункт по-ниско от техните френски колеги. Гръцките доходности се върнаха над френските си еквиваленти с напредването на сесията.

Спредът между еталонните OAT и гръцките облигации никога досега не е бил отрицателен в полза на Атина. Наистина, по време на кризата от 2012 г. пазарът намекна, че Гърция трябва да плати допълнителни 35 процентни пункта, за да продаде книжата си спрямо Франция.

Конвергенцията на референтната доходност не е само резултат от безпокойството относно политическата нестабилност на Франция и перспективата за разширяващ се бюджетен дефицит, но и знак, че инвеститорите сега гледат на Атина като на много по-малко рисков продавач на дълг, отколкото в миналото.

Например, след като Гърция преглътна строгите мерки за икономии, свързани с трите спасителни програми от МВФ, които течеха от 2010 г., нейната икономика и държавни финанси бяха на по-здрава основа през последните години.

Агенцията за кредитен рейтинг S&P Global по-рано тази година преразгледа перспективата на Гърция на „положителна“, позовавайки се на програмата на правителството за „широкообхватна структурна реформа“, която спомогна за стимулиране на икономическия растеж и доведе до намаляващ профил на дълга.

Съотношението дълг/БВП на Гърция беше 223% в края на първото тримесечие на 2021 г., но спадна до 160% до средата на 2024 г., според данни на FactSet. Това все още е значително по-високо от текущото съотношение дълг към БВП на Франция от 111%, но инвеститорите смятат, че Атина ще продължи да намалява дълговата си тежест, докато на Париж му е политически по-трудно да спре съотношението си от покачване.

По-бързият икономически растеж, който има тенденция да увеличава държавните приходи и да намалява разходите за обезщетения, също помага да се направят гръцките облигации по-привлекателни.

След свиване на БВП с повече от 8% и 6% съответно през 2011 г. и 2012 г., гръцката икономика се очаква да нарасне с 2,2% през 2024 г. и след това с 2% за 2025 г. и 2026 г., според прогнози на анализатори, събрани от FactSet. Активният туризъм след края на пандемията от COVID е особен двигател на скорошната активност.

За разлика от това, френската икономика, втората по големина в еврозоната след Германия, се прогнозира да нарасне само с 1,1% през 2024 г., последвана от 1% през 2025 г. и 1,3% през 2026 г.

Въпреки това, за Робърт Бъроу, който пише като един от Bond Vigilantes на M&G Investments, важният проблем за пазарите не е по-малко забележителното завръщане на гръцкия дълг, а повече посланието, изпратено от разпродажбата на френските книжа.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.