Снимка: Istock
Краят на празничния уикенд добави два нови примера за историческа промяна на Уолстрийт: повече изпълнителни директори от всякога се насочват към изходите на своите компании. През последните 24 часа лидерите на производителя на чипове Intel (INTC) и автомобилния гигант Stellantis (STLA) обявиха напускането си, като увеличиха оборота на главните изпълнителни директори.
Промените в ръководството подчертават особеностите и предизвикателствата на всяка компания - от борещата се автомобилна гама до твърде късния обрат на компютърните чипове. Но те отразяват и по-широка тенденция в корпоративна Америка.
До октомври повече от 1800 изпълнителни директори са обявили напускането си, според данни на глобалната фирма за аутплейсмънт Challenger, Gray & Christmas. Това е най-високата цифра от началото на година до днешна дата, откакто фирмата започна да следи промените при главните изпълнителни директори от 2002 г. Броят на напусканията е нараснал с 19% спрямо повече от 1500 напускания през същия период на миналата година, който беше предходната година до днешна дата.
Бордовете на директорите стават все по-независими, като държат своите изпълнителни директори отговорни за лошото представяне - както по отношение на печалбите, така и по отношение на цената на акциите, каза Дейвид Кас, професор по финанси в Университета на Мериленд, пред Yahoo Finance. Очакваната продължителност на мандата като главен изпълнителен директор, средно, намалява в резултат на този натиск върху ефективността, каза той.
Огромните печалби на фондовия пазар през последните две години – S&P спечели приблизително 20% през 2023 г. и се очаква да спечели повече от това до края на 2024 г. – също поставят предизвикателства пред американските компании. Базовата възвръщаемост идва доста над дългосрочната средна стойност. И няколко големи печеливши, включително технологичните акции на Великолепната седморка, се открояват от всички останали и поставят изключително висока и почти недостижима летва. Това принуждава бордовете на компаниите с по-слаби резултати да оказват натиск върху своите изпълнителни директори за по-добри резултати, каза Кас.
Консултантската фирма Russell Reynolds, която също проследява промените в главните изпълнителни директори, каза, че високото текучество показва нарастващ апетит към риск и „желание за лидери, които могат да се справят с нарастващата сложност в макробизнес средата, включително технологична трансформация, устойчивост, геополитически кризи и социални проблеми“.
Скорошните промени в Starbucks (SBUX) илюстрират няколко от тези промени. Изваден от Chipotle, чиито акции се увеличиха с близо 300% през последните пет години, главният изпълнителен директор Брайън Никъл беше нает да ръководи преобръщането на закъсалата верига кафенета, където акциите бяха едва положителни през същия период от време. Неговият предшественик Лаксман Нарасимхан работи като главен изпълнителен директор по-малко от 2 години. Освен това Майкъл Конуей, който е бил главен изпълнителен директор на Starbucks за Северна Америка, подаде оставка само след шест месеца в ролята.
„Ако фигуративната лодка на една компания потъва, докато повечето други се радват на надигаща се вълна, трябва да се предприемат коригиращи действия от изпълнителния директор и/или борда“, каза Майкъл Фар, главен пазарен стратег за Hightower Advisors и основател и главен изпълнителен директор на Farr, Miller & Вашингтон. „Ако изпълнителният директор няма ясен план... за обрат, бордът намира някой, който има план и силата да изпълни този план. Няма значение дали изпълнителният директор действително е виновен или не."
Усилията за ограничаване на инфлацията чрез рестриктивна парична политика също направиха по-трудно за изпълнителните директори да повишат цените на акциите си. Преди Федералният резерв да повиши лихвените проценти, много ниската цена на дълговия капитал улесняваше обратното изкупуване на акции и инвестирането в проекти, които вероятно добавяха стойност към акционерите. Но при по-високи лихвени проценти тези стимули са намалели.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▲0.23% |
USDJPY | 157.72 | ▲0.39% |
GBPUSD | 1.25 | ▼0.11% |
USDCHF | 0.90 | ▼0.07% |
USDCAD | 1.44 | ▲0.41% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 703.00 | ▲0.20% |
S&P 500 | 6 093.88 | ▼0.06% |
Nasdaq 100 | 22 000.90 | ▼0.27% |
DAX 30 | 20 077.30 | ▲0.14% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 95 654.30 | ▼3.73% |
Ethereum | 3 326.64 | ▼4.80% |
Ripple | 2.15 | ▼6.25% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 69.66 | ▼0.78% |
Петрол - брент | 72.88 | ▼0.44% |
Злато | 2 633.64 | ▲0.59% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 540.08 | ▲0.93% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 108.62 | ▲0.12% |
Germany Bund 10 Year | 133.68 | ▼0.27% |
UK Long Gilt Future | 92.12 | ▼0.40% |