Снимка: Istock
Може би най-важното в голямата реч на Доналд Тръмп пред Конгреса във вторник вечерта не беше нищо, което той каза. Беше това, което той не каза.
Въпреки че щатският долар се понижаваше на международните валутни пазари от седмици, президентът дори не обърна внимание на идеята за силни зелени пари – камо ли да подкрепи действителна политика на силен долар.
Това е голяма промяна от Тръмп 1.0, когато президентът беше под влиянието на икономическия съветник Лари „Кинг Долар“ Кудлоу.
И въпреки сътресенията на фондовия пазар през последните дни, президентът не намекна, че е свръхпродаден или готов за голямо рали - да не говорим дори за намек за идеята Министерството на финансите или Федералният резерв да предприемат действия, за да върнат отново долара.
Доналд Тръмп се нуждае от по-слаб долар.
Това е въпрос на логика. Няма смисъл да се налагат мита върху внос от, да речем, Канада, Мексико или Китай, за да се помогне на производителите в САЩ, ако канадският долар, мексиканското песо или китайският юан просто паднат спрямо долара на международните борси.
Смисълът на тарифата е да направи вноса от тези страни по-скъп в САЩ, помагайки на местните производители да се конкурират. Но ако валутата на страната износител падне спрямо щатския долар, това отново ще направи този внос по-евтин.
Има много начини, по които едно правителство може да отслаби валутата на дадена държава, от намаляване на лихвените проценти до директна намеса на валутните пазари.
Китай агресивно направи юана много евтин през 2000-те години точно с цел да подбие САЩ и да вземе милиони работни места в производството. Тази политика помогна на Китай да се развие, затваряйки фабрики в САЩ и изпразвайки индустриалната база на САЩ.
Между другото, тогава това се смяташе за достатъчно двупартиен проблем, така че Чък Шумър, старши сенатор от Ню Йорк и настоящ лидер на демократите в Сената, подкрепи политика, която би наложила компенсиращи тарифи на страни, като Китай, които изкуствено поддържаха валутите си слаби.
Щатският долар в момента е или скъп, или много скъп в сравнение с други валути. По един показател, проследен от Федералния резерв, той е най-висок поне от средата на 2000-те. В началото на годината банката на Уолстрийт J.P. Morgan каза, че доларът е „две стандартни отклонения над средната си стойност за 50 години“ и е продължил „да се противопоставя на гравитацията“. Швейцарската инвестиционна компания Lombard Odier изчисли миналото лято, че доларът е надценен с около 10% в сравнение с други валути и оттогава се е повишил с още около 10%.
Големите фактори, които караха щатския долар да се повиши, включват култа към така наречената американска изключителност, което означаваше, че американците, бяха толкова дяволски прекрасни, че никоя цена не беше твърде висока, за да се плати за който и да е от техните активи и за техния огромен, воден от дефицит икономически бум, който тласкаше лихвените проценти в САЩ и правеше доларите по-привлекателни за притежаване.
Никога не трябва да правите прогнози, особено за бъдещето, и всеки може да гадае дали колелата най-накрая са слезли от голямата инвестиция в САЩ от последните години. Но ясно е, че заявената политика на новия президент е да стимулира вътрешното производство, особено в старата индустриална сърцевина, и той очевидно е прегърнал някаква форма на меркантилизъм, където американците печелят икономически за сметка на другите.
Тези с дълги спомени ще разберат, че политиката на Тръмп е в много отношения реализация на икономическия национализъм, проповядван от „палеоконсерватора“ Патрик Бюканън през 2000-те години или дори от Александър Хамилтън в зората на републиката.
Няма значение дали сте съгласни или не с тази политика. Няма значение дали смятате, че повишаването на митата ще увеличи цените и ще забави икономическия растеж, както и ще провокира чужди държави да отмъстят, като наложат мита. Това очевидно е политиката на тази администрация и най-вероятно няма кой да спре Тръмп, нито в Републиканската партия, нито в Камарата на представителите.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.08 | ▲0.27% |
USDJPY | 147.61 | ▼0.87% |
GBPUSD | 1.29 | ▲0.01% |
USDCHF | 0.88 | ▼0.69% |
USDCAD | 1.44 | ▲0.18% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 060.80 | ▼0.82% |
S&P 500 | 5 838.50 | ▼1.05% |
Nasdaq 100 | 20 573.00 | ▼1.23% |
DAX 30 | 23 504.80 | ▲1.21% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 89 641.70 | ▼1.10% |
Ethereum | 2 246.02 | ▲0.15% |
Ripple | 2.58 | ▲3.23% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 66.70 | ▲0.38% |
Петрол - брент | 69.56 | ▲0.35% |
Злато | 2 910.53 | ▼0.27% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 547.88 | ▼0.03% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.70 | ▲0.05% |
Germany Bund 10 Year | 127.42 | ▼0.34% |
UK Long Gilt Future | 92.08 | ▲0.33% |