На 5 юни се очаква ЕЦБ да вземе решение за лихвения процент, като пазарните очаквания са за банката да предприeме по-нестандартни мерки, за да стимулира икономическата активност и оттам да избегне или намали риска от дефлация.

Наблюдава се разминаване в нивото на заетостта сред страните членки на ЕС, което се увеличи след началото на финансовата криза като разликата между най-високото и най-ниското ниво на заетост се увеличи от 19.4% през 2010 г. до 26.% през 2013 г., според последите данни на Евростат от май.

За 2013 г. най-високите нива на заетост (за възрастовата група между 20-64 год.) са в Швеция (79.8%), Германия (77.1%), Холандия (76.5%). Най-ниските са в Гърция (53.2%), Испания (58.2%), Италия (59.8%).

България е с ниво на заетост от 63.5%.

В момента младежката безработица в Европа продължава да е на рекордно високи нива. На долната таблица са показани месечните данни за нивото на безработица за лица до 25 год. за различен брой членове на ЕС, като и по отделни страни. България е с ниво от 28.3%.

Източник: Евростат

Друг сигнал за структурни проблеми в ЕС е дивергенцията между потребителското доверие на двете основни държави в ЕС - Германия и Франция. На долната графика са изобразени графично потребителското доверие в Германия (синя крива) и  Франция (оранжева крива) от 1984 досега. Горната плътна крива показва спреда между двата индикатора.

Възможните политическите последствия от тези разлики бяха видени на последните избори за Европарламент с победата на националистическите партии в Англия и Франция.

В същото време Германия и Франция настояват за различен курс на фискална и монетарна политика. Франция е за "по-разхлабени" фискални цели и обезценяване на еврото, а Германия иска по-силна фискална дисциплина и защита на независимостта на ЕЦБ.

В крайна сметка няма ясна и стабилна визия за стратегическите насоки на монетарната и фискалната политика.

Високите нива на дълг съчетани с дисбаланси в демографията на ЕС също е сериозен дългосрочен проблем. Например в Швеция, според шефа на Централната банка Стефан Ингвис, близо 40% от ипотечните кредити не се изплащат по време на средната очаквана продължителност на живота. Не е необичайно домакинствата да са със задлъжнялост от 600% от годишния разполагаем доход.

Пред ЕЦБ стои въпросът как да стимулира кредитирането на малките и средни предприятия (МСП). Според изказване на Марио Драги от миналата седмица в момента има риск от продължителен период от ниска инфлация, съчетано с намаляващи инфлационни очаквания и намаляващо кредититране на реалния сектор, особено в страните пострадали най-много от кризата.

Същевременно се наблюдава отново разминаване или „фрагментация" между реалните лихви за МСП. На долната графика са показани лихвите за заеми до 1 млн. евро в Германия (синя крива), Франция (кафява крива), Италия (бяла крива) и Испания (оранжева крива).

Източник: Zerohedge

За да стимулира кредитите за реалната икономика ЕЦБ има варианти да въведе за отрицателна (наказателна) лихва за резевите на търговските банки или да инициира нов етап на обратно изкупуване облигации, обезпечение с имоти, ипотеки и заеми за МСП ( т.нар.  asset backed securities пазар).

Втората мярка, както и създаването на банковия съюз в ЕС, изискват време.

Наблюдава се сходство в модела на ценовото движение на доходността на японските (оранжева линия, считано от 1990) и германските (синя линия, считано от 2007) 10-годишни ДЦК. Това повдига въпроса дали нова програма за количествени улеснения ще отпуши кредититането.

Източник: Zerohedge