Източник:  www.darikfinance.bg

Преди финансовата криза, избухнала през 2008 г., частният кредит в развитите икономики нарастваше по-бързо от брутния им вътрешен продукт. След това финансовата система се срина. Дали този спад отразява ниското търсене за кредити или ограниченото предлагане може да изглежда като технически въпрос. Но отговорът има важни последствия за политиката и перспективите за икономически растеж. А официалният отговор вероятно е погрешен.

Преобладаващото мнение обикновено акцентира върху ограниченото предлагане и политиките, необходими, за да се реши този аспект на проблема.

Според наложената гледна точка слабостта на банковата система, води до недостиг на ликвидност за бизнеса и особено за малките и средни предприятия.

През септември 2008 г. президентът на САЩ Джордж У. Буш искаше да "освободи банките, които да възобновят кредитния поток към американските семейства и фирми."

Стрес тестовете и рекапитализация на банките в САЩ през 2009 г. бяха приветствани като ходове от решаващо значение за възстановяването на банковата система и икономиката.

От друга страна, недостатъчно строгите стрес-тестове на Европейската централна банка през 2010 г. бяха определени като причината за спада на кредитирането в еврозоната.

Във Великобритания банките бяха критикувани за това, че ликвидността, предоставяна с количествени улеснения, не се превръща в кредити за реалната икономика. Ето защо Централната банка на Англия въведе схема за финансиране за кредитирането през 2012 година.

Кредитната криза - особено в търговското финансиране, със сигурност беше основната причина, поради която финансовата криза доведе до рецесия в реалната икономика. Спасяванията на банки с парите на данъкоплатците, по-високите капиталови изисквания, както и улесненията на паричната политика, бяха жизненоважни за преодоляване на ограниченията при отпускането на кредити. Но има неоспорими доказателства, че веднъж щом непосредствената кризата свърши, липса на търсене на кредити играе много по-голяма роля, отколкото ограниченото предлагане, за възпрепятстването на икономическия растеж.

Множество изследвания показват, че рецесията е била причинена от колапс на потреблението на домакинствата и че консумацията е паднала с най-много там, където сривът на цените на имотите е довел до най-големи загуби на нетно богатство. Това са и регионите, в които фирмите са предприели най-агресивни съкращения на работни места.

За малките и средните предприятия, недостигът на клиенти, а не недостигът на кредити е основен проблем. А недостигът на клиенти се дължи на това, че бумът на кредитирането преди кризата е оставил много от домакинствата свръхзадлъжнели.

Икономическият растеж може да продължи да бъде силно потиснат от високите нива на дълга, дори когато предлагането на кредити е неограничено и евтино.

Много японски компании бяха свръхзадлъжнели след възхода и срива на кредитирането и цените на недвижими имоти в Япония през 80-те и началото на 90-те години на XX век.

От края на 90-те години на XX век, японската банкова система предлагаше заеми за фирмите при почти нулеви лихвени проценти. Но, вместо да заемат, за да инвестират, предприемачите ограничаваха инвестициите, за да плащат дълговете си, което доведе до две десетилетия на стагнация и дефлация.

От 2011 г. насам анализите на рецесията в еврозоната, изготвяни от ЕЦБ,  акцентират върху отрицателното въздействие на това, че финансовата система е увредена и разпокъсана от кризата. Според централната банка високата доходност на дълга на периферните страни, води до повишаване на разходите за финансиране на банките и до непосилни условия за кредитиране. Вече е постигнат значителен напредък в решаването на тези проблеми.

Последният Месечен бюлетин на ЕЦБ показва, че е налице подобряване на достъпа до кредитиране и спад на лихвените нива в най-проблемните части на еврозоната. Въпреки това спадът на кредитирането в частния сектор се ускорява в последните години от 0.6% на 2.0%.

Но ЕЦБ не търси решенията на истинските проблеми, а вместо това набляга на стрес тестове и собствена версия на финансова схема за стимулиране на кредитирането.

Наистина изчистването на банковата система от натрупания дълг е от съществено решение за възстановяването на европейската икономика.

Япония компенсира намаляването на задлъжнялостта в частния сектор с политика на значителни публични дефицити.

Но фискалните стимули са ограничени в рамките на еврозоната, където страните-членки не емитират собствените си валути. За да оцелеят и да се развиват държавите в нея, еврозоната трябва да стане по-централизирана.

Разбира се, този сценарий предполага изключително труден политически избор. Но в противен случай Европа рискува да повтори опита на Япония. /Адиър Търнър, бивш председател на Комисията за финансов надзор във Великобритания, член на Комисията за финансова политика и на Камарата на лордовете. /The Project syndicate/.