Източник:  www.darikfinance.bg

Смяташе се, че превръщането на централните банки в независими е единственият начин за гарантиране на доверие във валутната система. Това се оказа погрешна доктрина.

В момент, когато оценяваме щетите от годините на криза и рецесия в Европа, които изглежда най-сетне отслабват, въздъхваме с облекчение, че еврозоната не се разпадна. Но връщането към растеж е бледо копие на връщането към просперитет. С настоящия темп на "възстановяване" връщането към нормалността може да се очаква едва към края на следващото десетилетие.

Дори Германия, която често е хвалена като най-успешната страна в Европа, има проблеми. Еврото не е цел само по себе си. Предполагаше се, че то ще бъде средството за по-просперираща Европа с по-висок жизнен стандарт. За еврозоната като цяло заплатите днес са с около 20% по-ниски, отколкото щяха да бъдат, ако преобладаващият темп на растеж в годините преди еврото се беше запазил. Европейците бяха молени да правят все повече саможертви – по-ниски заплати, по-ниски социални помощи, отслабени системи на социална защита и всичко в името на спасяването на еврото.

Необходим е много по-амбициозен и различен дневен ред. Ясно е, че в сегашната си форма еврото проваля континента. А ако позволим на валутата да изчезне, това също би било изключително скъпо. Преди всичко е необходима фундаментална реформа в структурата и политиките на еврозоната.

Истински банков съюз с единен надзор, обща застраховка на депозитите и общ механизъм за вземане на решения - без него парите ще продължат да текат от по-слабите към по-силните икономики.

Известна форма на споделяне на дълга като еврооблигации. Тъй като съотношението дълг към БВП в Европа е по-ниско от това в САЩ, еврозоната може да заема заеми при отрицателен реален лихвен процент.

Индустриални политики, които да позволят на по-бавните икономики да наваксат. Сегашните ограничения забраняват такива политики като недопустима намеса на свободните пазари.

Централна банка, съсредоточена не само върху инфлацията, но и върху растежа, заетостта и финансовата стабилност.

Замяна на политиките за строги икономии, които спъват растежа, с политики, стимулиращи растежа, съсредоточени върху инвестициите в хора, технология и инфраструктура.

Солидарен фонд за стабилизация – точно както имаше солидарен фонд, помагащ на новите държави-членки в ЕС.

Дизайнът на еврото до голяма степен отразява неолибералните икономически доктрини, които преобладаваха, когато беше създадена единната валута. Смяташе се, че запазването на инфлацията ниска е необходимо и почти достатъчно за растеж и стабилност, че превръщането на централните банки в независими е единственият начин за гарантиране на доверие във валутната система, че ниският дълг и дефицити ще гарантират сближаване на икономиките на страните членки и че свободният приток на пари и хора ще гарантира ефективност и стабилност.

Всички тези доктрини се оказаха погрешни. Например отчасти заради погрешния фокус върху инфлацията вместо върху финансовата нестабилност, отчасти заради идеологически презумпции, че пазарите сами по себе си винаги са ефективни и следователно регулацията трябва да бъде минимална, независимите американски и европейски централни банки се представяха много по-зле в периода преди кризата, отколкото по-малко независимите банки на някои водещи развиващи се пазари.

Испания и Ирландия имаха фискални излишъци и ниско съотношение на дълг към БВП преди кризата. Тя породи дефицити и висок дълг, не обратното.

Изглеждаше, че свободният приток на хора, подобно на свободния приток на пари, има смисъл. Но след като парите изтекоха от банките в засегнатите страни, кредитирането се сви, стигна се до строги икономии в частния сектор, които доведоха до проблеми и в държавния. По подобен начин миграцията от ударените от кризата страни намали броя на младите и квалифицираните в по-слабите икономики и остави по-високо данъчно бреме за останалите хора.

Вътрешната девалвация – намаляване на заплати и цени, не е заместител на гъвкавия валутен курс.

Впрочем, има нарастващо безпокойство от дефлация, която увеличава бремето на дълга, който вече и без това твърде висок.

Мерките за икономии, които много европейски държави приеха заради кризата, имаха унищожителни последствия. Повторната рецесия и повишаването на безработицата са ужасната цена за леко подобрения баланс по текущата сметка, който в повечето случаи е по-добър, защото вносът намалява, а не защото износът расте.

Германия и няколко други северноевропейски страни пречеха на оказването на помощ на изпадналите в затруднение техни съседи. Но ако продължават да настояват за запазване на сегашните политики, те заедно с южните им съседи в крайна сметка ще платят далеч по-висока цена, отколкото ако еврозоната приеме очертаната горе програма.

Еврото може да бъде спасено, но за това ще е необходимо нещо повече от красиви речи, уверяващи в ангажимента към Европа. Ако Германия и другите страни не искат да направят необходимото, ако няма достатъчно солидарност, за да заработи политиката, може да се наложи еврото да бъде изоставено в името на спасяването на европейския проект. /Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика през 2001 г.